My photo
Поетеса, писателка, учителка

МОЯТА ИСТИНСКА АВТОБИОГРАФИЯ

[hide]
Моята истинска автобиография е едно трудно пътуване към себе си, към моята лична България и към изстраданата ми отвореност за света.
Родена съм във Велико Търново преди 40 години и сега разбирам, че това е бил първият знак за страхотната творческа енергия, която винаги ме е съпътствала. Древността извира в този град. Невидимата му виталност може да се усети само чрез скритите кодове на кръвта и онова необяснимо самочувствие, което винаги ме е държало над повърхността на битието.
Търново за мен е светлина в историята и една жива картина. От нея се е отделил самотният ми силует, за да поеме в посоката на отредените ми изпитания, отнасяйки със себе си частица от колективната душа на предците.
Усещането за принадлежност и предишност беляза младежките ми години с духовно скиталчество сред руините на Царевец и прашните калдъръми на улица Гурко. Всички шумове и аромати са запечатани в съзнанието ми.Няма сила на света, която да ме накара да повярвам в друга версия за себе си, освен че съм търновка.
Любовта към родното винаги ме е водила и в друга посока, Към корените на родовото ми начало, към неповторимата красота на Елена и Бадевци- духовните начала на предците ми и най- устойчивите опори на моя светоглед . Там се е родил моят дух много преди появата ми в света. Там са покълнали моите истини, които са ме превърнали в това, което съм днес- една българка с очи, отворени за различността на света и сърце, вкоренено в дома, в огнището на българщината.
Присъствието на родителите ми е другото силно начало на моя живот. Те са моите здрави корени и алфата на духа ми. Първата голяма любов към всичко родно. От майка си съм взела усета към красотата на мига, чувството за неповторимост на момента, който може да бъде задържан единствено в стих. От баща си наследих страстта към неизменните неща – факти, дати, спомени. Той ме научи, че мимолетността на живота е само повърхност, под която се крие непрестанното му повторение. Тези двама души формираха България на детството ми. Там тя е бяла и уютна като къща, с медено слънце и тежки болярски есени, налети с кехлибар и червени лозници. Дълго не исках да я напусна, тя беше моят рай, преди себеизгнанието, преди първата одисеевска стъпка по личния ми път.
Съпругът ми Красимир привнесе динамика в моя свят. Той ми внуши разбирането, че всичко е възможно, стига безмълвно и упорито да преследваш мечтата си. Неговият път чертаеше далечни хоризонти, но той искаше да продължава напред заедно с мен. Така се сплавихме в класическо цяло, малко старомодно, рядко срещано днес, но истинско и досега. Двамата открихме чара на нашата студентска София, с лекциите в университета, претъпканите кафенета, театрите и денонощното безсъние на Студентския град. Някаква вдъхновена амбиция изпълваше плановете ни за бъдещето. Тя беше по-скоро една надежда, че ще постигнем всичко сами, че сме достатъчно подготвени да се справим с обстоятелствата и непрактичното си безпаричие. Самонадеяността понякога е полезна – тя е защитната броня на младостта.
Дъщеря ни Пламена се роди, за да ни научи как да преосмисляме любовта. Тя е нашето благословение и помъдряване пред неоспоримата логика на живота. Чрез нея получихме силата да се борим, да продължаваме напред, да се противопоставяме на слабостите си в изпитанието да бъдем родители.
Така открих друга истина за човешкото битие – децата са вторият шанс на възрастните да бъдат отново невинни и добри.
Тази идея ми помогна в избора на професия. След като завърших Българска филология в Софийския университет, започнах работа като учителка по български език и литература в Националната Природо-Математическа гимназия „ Академик Любомир Чакалов” в София, сега лицей към Софийския университет. Исках да работя с млади хора, да усещам техния ритъм на порастване, да допринасям познание за техните души. Щастлива съм, че го направих. Моите ученици бяха достойни българи – толкова различни, умни, съмняващи се, откриващи, доверчиви. Надявах се да ги науча да летят в своята си посока, да не се страхуват да заявяват себе си. Веднъж поставих като тема за класна работа една латинска поговорка – „Uve benne, uve patria” – „Където ми е добре, там ми е родината”. Докато обяснявах провокацията на заглавието, дадох пример с едно свое усещане. Казах, че никога не мога да бъда напълно щастлива, ако не усещам Царевец на един километър зад гърба си. Тогава разбрах, че Търново ме вика да се завърна. Месец по-късно вече работех в Хуманитарната гимназия „Свети, Свети Кирил и Методий” в родния си град. Красимир ме подкрепи. И той като мен е търновец до мозъка на костите си.
У дома събрах стиховете за първата си поетична книга – „Преображения” (1999). Пишех от четиринадестгодишна. Сътворяването в слово винаги е било по-силно от мен. То е най-яркото изражение на личността ми, а думите са моите най-добри приятели. Те никога не са ме предавали. Те са чиста енергия и материализирано вдъхновение, в което душата ми открива своята вечност.
Любопитството да експериментирам с възможностите на езика ме накара да науча английски. Отдавна вярвах в една своя идея, че поезията има различни духовни измерения според традициите на езика, на който е създадена. Така написах двуезичната стихосбирка „These Simple Things/Тези прости неща” (2000), която заедно с третата ми поетична колекция „Дете, и жена, и пророчица”, издадена през същата година станаха част от културната програма на правителството „Българският Великден”.
Стремежът ми към импулсите на миналото и заличената родова памет ме поведе в друга посока. В продължение на три години прекарвах летните ваканции в село Бадевци – в сърцето на Еленския Балкан, в къщата на предците ми. Там ми хрумна сюжетът на „Вървище” (2002) – моят първи роман, който написах с голяма любов към езика като национално богатство и изражение на човешките характери. Получи се книга без нито една авторска дума, защото в пет монологични типажа аз успях да представя идеята си за Пътя – като историческа реалност (Виа Траяна) и философско измерение на личния избор. Нарекох „Вървище” роман на гледните точки, осъзнавайки, че истината за живота никога не е еднозначна, че авторски права за нея няма.
Тъй като посветих книгата на Еленския край, с помощта на видния краевед Христо Медникаров представихме романа за местната общественост в комплекс „Даскалоливница”, като организирахме и благотворителна разпродажба на изданието в подкрепа на реставрационните работи по църквата „ Успение Богородично”, четвъртия по големина християнски храм на Балканите , построен в миналото с доброволния труд на еленчани.
Междувременно моят личен път вече ме беше отвел извън България. Съпругът ми, компютърен експерт, започна работа в Англия. Глобализацията вече заличаваше граници и идентичности. Пътувайки към тази неизвестна за мене страна, запазих в съзнанието си един стих, който никога досега не съм записвала. Ето го за пръв път на белия лист:
„Българийо, земя на коренища.
Каква е тази твоя орисия,
да бъдеш все красиво пепелище
и вечно да се молиш за Месия!”

Тогава, преди осем години, в мен се бореха разочарованието, надеждата и любовта към страната ми.
Пристигнах в Обединеното Кралство без особени очаквания, подчинявайки се на обстоятелствата. Не вярвах, че тази страна има с какво да ме очарова. Така започна едно бавно, по английски безмълвно опознаване на Великобритания, което сигурно ще продължи докато съм жива. Животът тук ме изненада с голямото предизвикателство да бъдеш чужденец. Това е шанс за себедоказване, заличаване на комплекси и предразсъдъци, отворена врата към приемане на доброто от непознатия за нас, балканците, манталитет.
Англия ми даде възможността да пътувам, да опознавам и Европа, да получа една по-космополитна гледна точка към България.
Не преставах да пиша. В продължение на година работих като кореспондент за вестник „Арт форум” на издателство ПАН ВТ, списвайки рубриката „Англия – портет на една страна в началото на 21 век”. Беше увлекателно и откривателско преживяване. Срещнах много и интересни хора, като например господин Марк Ле Фаню – Генерален секретар на Съюза на Британските писатели, посетих невероятно красиви места, усетих пулса на истинската Англия. Когато вестникът престана да съществува по финансови причини, насочих вниманието си към друг тип изяви, свързани с писане. Станах член на Британското поетическо общество и международния съюз на творците – „Творци без граници” (“Artists Without Frontiers”). Като сътрудник на едноименното им он-лайн списание за култура започнах да работя по проект за представяне на български представители от всички области на изкуството, родом от Велико Тъново и Еленския край – художници, поети, писатели, краеведи. Така читателите по света узнаха за работата на талантливи хора като Христо Керин – носител на международна награда за екс либрис, Италия 2003, Христо Медникаров – поет и изтънчен познавач на възрожденския балкански дух, професор Николай Овчаров – откривателят на Перперикон. Моето блиц-интервю със Снежина Мечева, директорка на Българското училище към посолството в Лондон и Роджър Хюмс, американски поет и издател на най-голямата кибер антология за световна поезия „Други гласове” (“Other Voices”), на тема „Важността да бъдеш космополит” и до ден днешен е на първа страница на списанието. Гордея се, че бях поканена и участвах с поетични творби в гореспоменатата антология, а също, че съм единствената българка с публикация в друго престижно американско издание за поезия – антологията „Интернационален Урожай” (“Harvest International”).
Последваха нови покани за международни поетични изяви, които включват участието ми с поезия в списание '' Частен свидетел'' ( ''Private Witness”), Италия, където бяха поместени мои стихотворения на български и английски език, а самото издание беше разпространено в Европа, Англия, Канада и Америка. По любезното предложение на главния редактор на списанието, Джан Паоло Гуеррини, бях включена в проект за превод на български на негова поетична творба, осъществен на всички европейски езици и излъчен във филмов вариант по Интернет.
През 2007 година бях щастлива да разбера, че моето интервю на английски език с търновския художник- иконописец Венцислав Щърков, включено в самостоятелния му творчески албум запознаващ международната публика с изкуството на иконописта, е публикувано в Южна Корея, заедно с други материали в книга под заглавие ''Прозорец към Рая'' ( “Window to Heaven”).

Така не преставам да работя за България по единствения начин, който мога – писането.
Моята най- голяма радост, която отчитам като успех за голямата културна стойност на страната ми е завоюването на първото място в конкурса „Танц с думи” ( “Dance with Words”) на канадското издателство Палабрас Прес (Palabras Press), под патронажа на госпожа Марго Ван Слуйтман- видна поетеса, издателка, телевизионна и радиоводеща на предавания за поезия в Канада. Горда съм, че моето стихотворение ‘Песента на Орфей’ (“The Song of Orpheus”) не само победи всички участници от 60 страни, които се състезаваха в конкурса, но и осигури популяризирането на България и нейния език в четенията по канадското радио и телевизия, а по- късно и чрез първото издание на стихосбирката ‘Тракийско съкровище” („Thracian treasure”) на английски и български език в Канада.
Щастлива съм, че книгата беше издадена и в страната ми, беше представена на три премиери - в София , българското посолство в Лондон и като спектакъл в театър Табернакъл а също така, показана в една от телевизионните продукции на сателитен канал ТВ България – ‘Неносталгично’.
Вярвам, че след духовната среща с моята поезия българските читатели са видели себе си като наследници на една уникална култура, с която имат пълното право да се гордеят. Надявам се да са разбрали основното послание на книгата, че митологията е единственият начин да бъдем в контакт с колективната душа на античното минало, а останалото е едно безкрайно повторение на на неговата възраждаща енергия, преродена в кръговрата на живото слово. Удовлетворена съм, че моят начин на мислене беше разбран от чуждестранното жури и искрено се надявам, той да е бил почувстван и от моите сънародници.

Искам да продължавам напред с моята България на духа, с поезията и прозата, вдъхновени от нея, защото моето истинско призвание е да пиша. Пожелавам си го с надежда.

Здравка

Thursday 7 March 2013

Пролет пукна – ние не!
/ефикасна петмезовска рецепта за справяне с депресивните състояния/

През изминалите няколко седмици ми се струва, че светът се е сринал в нищото и чака ново сътворение. Ех, че хубаво, нали? Направо да тръгнеш и да се изявяваш като строител на мирозданието. Само че, откъде да започнеш? И как да спасиш цивилизацията, която се е вторачила във Фейсбук и рискува да не забележи собствените си руини?

Мисля ги тези работи и внимателно се разминавам с десетки автомобили по тесните английски улички, нанизали в битката за сантиметри оградки и градинки зад слепнатите метални серпантини от превозните средства на местните фейсбукари. Отивам да посетя приятелката си Магда Сербезова-Шилинг , нейния съпруг, брат му и баща й – бай Перо Сербезов , кандисал най-сетне да се прибере на парно за месец-два на Острова, докато пукне пролетта на Балканите и се размекнат за копан упоритите буци зад бащината му къща в село Петмезово.

- Няма спасение, скъпа! – невротизирано откънтява гласът на Магда в мислите ми – Няма победа! То не бе зеленчук, то не бяха овошки в тая негова инатеста глава! Откакто е дошъл тук, само с това ме занимава и така ни е насмел с Джош, че не смеем да гъкнем. Камо ли да му противоречим! Аз, казва, съм агроном от сой и дорде съм жив с туй ще се занимавам! Хич не ща и да зная за розите на превзетия ти мъж! Редки сортове били, накако цъфтели вече двеста години и нам как си ги подстригвал, че да изкарат поне още сто. Ма не ги ли види, че са дърти – предъртели, та затуй се кюлят натъй-наинак. А пък цветовете им капят като сплути круши под плета та саде едни ежове и свраки ровичкат из тях! Да ги маха Йошо, да ги маха! Аз да ви нанижа едни лехи със зелен лук и спаначец, да бухнат , да зелнат насреща ви, да си наточим една баница с тях, че ела после да видиш как се живее още сто години!

Дългогодишното ми приятелство с Магда ме е приучило на почтително търпение пред хайдушкия характер на неукротимия и баща. Без да се притеснява от континенти и острови, Балкани и кралства, бай Перо обългарява времето и пространството с нетърпящо възражения присъствие и някакъв свой си, петмезовски порядък, пред който зелен лук, спанак и рози, чинно се подреждат в съвместими лехи, готови да бъдат накълцани в новата баница на световното сътворение.

Пред кокетната двуетажна къща на „Уан Пин Лейн“ цари нечувано, неанглийско оживление. Голяма ивица от иначе претъпкания с коли тротоар , пустее маркирана от продълговат кашон, затиснат с объл, възтежичък камък. До необичайната улична арт-инсталация се извисява непоклатимото, скалисто тяло на госта от България, види се, доста зает с властни и неохотно цензурирани жестове, да пренасочва изнервените шофьори да продължават нататък.

- Хайде бе душкооо, хайде бе джанъм, изгледах си пукалите докато се покажеш от този завой! Я виж тука каква организация съм ти спретнал! Налитат като мухи пустите му англичани ама аз не давам и плочка да превземат от моя вилает! Да си имаме уваженията! Тука българска снаха обитава, ама нали Йошката пада нещо толерантен видиш ли, Сульо и Пульо му се паркират на входа и не дават пиле да прехвръкне. До вчера беше така , де. Добре, че дойдох да ги оправя тия островяни, че инак какво щяха да правят без мене? Гъчкат ми се натъй-натъй, мързи ги да копат на село и после мрънкат, че били в криза. Айде спирай тука, че маса ни чака с тебе. Мойте една ракия не смеят да обърнат , че им сбърквала хранителния режим. Няма с кого парче сланинка да си покарам. Присяда ми да ги гледам тез голи охлюви, изцулени от глад и недопиване. А, душко, я се наведи да вземеш тоз камък, че от България си го нося да си затискам киселото зеле тука. Да не ти разправям как Джошо- Мошо един свестен бидон не можа да намери...

Изисканата дъбова маса в уютната трапезария на Магда и Джош смутено се огъва от липса на хранителен диалог. Рязка , несервирана полоса, центрирана от букет рози, натопени в старинен кристал, отделя пъстрите кръчмарски гаванки с луканка, суджук и сирене за хатъра на бай Перо, от изящните английски порцелани, сдържано покапани с възпитани количества супа от моркови, в напомняне за изтънелите традиции на домакините. Издърпана ревниво в петмезовския лагер , аз с апетит предъвквам вкусовете от дома. От другата страна на смълчаната фронтова линия , почти невидими, се гушат английските членове на семейството – съпругът на Магда и пребледнелият му брат, потънал в модерните , поглъщащи пясъци на упорита депресия. Притеснено ми е. Искам да бъда внимателна и да балансирам визитата си между радост и съчувствие.

- Донес малко лютеничка и кромид ма дъщее – с агрономска увереност проточва зачервеният ми приятел – от моя, дето е още в куфара ми, че не мога да ви свикна тука на анемичните луци. Да му цапна аз един юмрук отгоре, че да видиш ти как ми върви със сливовицата. Цукни му и ти душко, стига си плещила тоз английски, после цяла година има да му се ръбиш!

- Извинявай чичо Перо – с най-хрисима нежност на български парирам атаката аз – искам само да обърна внимание на Колин, братът на Джош. Страда от депресия момчето знаеш, нека малко да го окуража да си взема лекарствата и да не се предава на лоши настроения. Пролет е, случват се такива работи при смяната на сезона...

Сближените, барутносиви очи на бай Перо фиксират с ловджийска точност птичата безпомощност на депресирания брат , някак прокудено смотан в най-далечния и постен ъгъл на раздвоената трапеза. Мустакато, намусено мълчание от ракиения окоп на гостенина съпровожда загрижената ми тирада към Колин, учтиво подсмръкнал хремавата си тъга. Тишината окуражаващо се проточва в надежда за толерантност и разбирателство. Посръбващото съчувствие зад гърба ми ме кара да продължа словесната си терапия. След минута обаче, увереният, нетърпящ възражения глас на бай Перо ме запраща в тотално изгубване в превода :

- На тоя, малкия, земи да му кажеш да пое...ава повечко и на бърза ръка ще се оправи! Стига се е мотал из крачолите на брат си! Да ме гледа мене, три булки съм уморил, пет деца съм оженил , а сега съм хвърлил око на мисис Макджагър, вдовицата, оттатък плета! Утре отивам да и бодна един лук у централната саксия, че не дава да и оскубя нарцисите за нищо на света! Компромис , каза, щяла да направи само за мене, щото съм бил изключителен агроном! И тя е разбрала, че пролет пукна, а ние още сме тук! Що да си губим времето и да се депресираме? Ей тия работи му ги обясни на Колчо, че да се поошекери малко момчето, стига е страдало бадева! И хич не им се примъквай към техния ъгъл, душко! Я ела, ела насам , откъде луканчицата, да ми кажеш ти мен уважаваш ли ме или не?!!!

Блага, ракиена мъглица омрежва с греяно успокоение временното примирие между депресия и жизнелюбие в дома на приятелите ми. Закачлив слънчев лъч, стрелнат от предпазливата английска пролет, еротично гъделичка смутеното ми деколте. Оттатък оградата, ококорените нарциси на мисис Макджагър надничат в прозореца с цъфнало любопитство и разпукнала надежда.


Здравка Владова–Момчева

2 comments:

Anonymous said...

Строительство жилых и промышленных многоуровневых объектов влечет за собой привлечение особой строительной техники, оборудованной для осуществления назначенных задач. Осуществление строительных работ происходит по стадиям, в связи, с чем, задействовать строительную технику тоже доводится по шагам, в зависимости от определенных задач.
Но закупка такой специализированной техники влечет большие затраты. Так как стоит она дорого, компания "Сапрос" рекомендует предложение аренды строительной техники. Наш автопарк укомплектован всем необходимым для строительства автотранспортом. Быстрый заказ спецтехники можно сделать через интернет, заполнив заявку онлайн на сайте фирмы. В Самаре мы пользуемя популярностью именно за высококачесвенное и быстрое обслуживание заказчиков, предоставляя такую услугу, как аренда гусеничного экскаватора. Наши специалисты при необходимости в полном объеме проконсультируют Вас о более подходящем под запросы автотранспорте, что позволит сэкономить и время и деньги.
Sapros.Ru - [url=http://sapros.ru]аренда гусеничного экскаватора[/url]

Anonymous said...

Кабельная продукция - один из важных продуктов, используемых для полнофункциональной работы электрооборудования. Разнообразие моделей и марок кабеля на сайте ООО "Спецкомплект" Предлагают широкий выбор для оптового и розничного клиента.
Фирма предлагает массу качественных товаров, таких как НЛ, К1160, К1161, К1162, силовой кабель ВВГ, ВБбШВ, СИП, АСБ, ENSTO арматура СИП, оптический кабель ОКГ, ОКБ, ОКЛ, ОКК.
Сборка электро-щитового оборудования - ЩРНМ, ЩМП, ЯБПВУ высокого качества по доступной цене, смотрите обзор на сайте компании.
Specomplect: [url=http://specomplect.ru]лотки К1151[/url]