Спомняте ли си онези часове по литература от първи до единадесети клас, когато с неумолима настойчивост учителите ни питаха какво е искал да каже авторът? Проклетият въпрос, като неизбежно проклятие, ни преследваше от клас в клас и свистеше като гилотина над недозрелите ни тийнейджърски глави. Винаги ми е идвало да извикам:
- Ами че какво има да му мислим, каквото е искал да каже си го е казал, човекът!
Но винаги страх божий, страх даскалоизконен, ме е възпирал от жадуваното възклицание. Вместо това заравях поглед в христоматията и развихреното ми въображение изкопаваше такива заключения за писателските иносказания, че накрая получавах шестица и трайно се прославях като литературен лидер.
Напоследък обаче, почвам да се замислям дали достатъчно са ни задавали омразния въпрос. Защото в романа на глобализацията автори мнооого, а на четящото мнозинство все му убягва смисълът.
Наскоро, мой познат, източноевропейски бизнесмен, се оказал в непреводима английска ситуация . Във вихъра на разпалени дебати по предстояща сделка, евентуалният му клиент, най-приятелски го потупал по рамото и казал:
- With the greatest respect I hear what you say. После добавил:
- You must come for dinner sometime.
Опиянен от окуражаващите фрази, познатият ми тържествуващо прошепнал на преводача си, че работата е вързана в кърпа. Но останал крайно изненадан, когато видял киселата физиономия на тълмача си. Той направо го попарил, като му прошепнал истинския смисъл на посланието, което гласяло:
- Ти си глупак , изобщо не съм съгласен с теб и нямам намерение да продължавам тази дискусия.
Поканата за вечеря си била чиста учтивост, клоняща към неопределеност в необозримото бъдеще.
Разтърсен от славянско възмущение, моят познат бизнесмен ми изпрати следните поучителни правила от английската словесна мъгла, като ме посъветва да се поуча от горчивия му опит:
1. Perhaps, you would like to think about it / Това е заповед! Промени всичко или се приготви да си понесеш последствията!
2. I was a bit disappointed that…/ Бесен съм!
3. Could we consider some other options / Изобщо не ми харесва тази идея!
4. I’ll bear it in mind / Нищо няма да направя по въпроса.
5. I am sure it is my fault / Ти си виновен!
6. That is an original point of view / Трябва да си луд да ми предлагаш това!
7. I almost agree / Изобщо не съм съгласен!
Четох и най–сетне разбрах, че не винаги от първия път е ясно какво е искал да каже авторът. Обаче вчера, един намахан нашенец, наскоро пристигнал да покорява Лондон, отново ме хвърли в съмнения относно дилемата с авторските послания. Отишъл човекът да се почерпи в един пъб послучай благополучното си прилондоняване и отривисто наставил на сервитьорката с балканска категоричност:
- Дай една бира!
- Трябва да кажеш, плийз! – намусено го скастрило момичето.
- Ти пък вземи да се усмихнеш - не и останал длъжен сънародникът ни – у България келнерки под път и над път и хубави, и ухилени! Тичай да ми носиш бирата, че може и да останеш без бакшиш, хааааа!
Тъй ами! Казал си човекът направо каквото имал да казва! Какво ще го усуква по английски!
Тенк ю пийпъл! Тенкс фор йор атеншън!
Здравка Владова-Момчева
Sunday, 11 October 2009
SOS – NHS!
Преди години се чудех защо приятелката ми Луиз, англичанка, женена за българин, мой съученик, закупуваше огромни количества лекарства от България по време на летните отпуски у дома. С грижлива педантичност тя нареждаше кутийки с антибиотици и блистери с успокоителни, редом с хомеопатични чудесии в малки кашончета и ги надписваше с красивия си почерк, сякаш попълваше своя преносима аптека:
- Като се разболеем, отваряме българската кутия и оттам се лекуваме- с усмивка чуруликаше Луиз – тя винаги ни спасява!
На въпроса ми защо просто не отидат на доктор, милата англичанка смутолевяше мили неясноти. Съпругът и ме поглеждаше кисело и сменяше темата. Та моят въпрос остана без отговор до мига, в който се сблъсках с причината за жизнената необходимост от българските кутии.
Случвало ли ви се е да се разболеете в Англия, в петък следобед, например?
Ако нямате уговорен час при лекар, две седмици предварително, много вероятно е да останете насаме с проблема си за цял един предълъг уикенд. Тогава всички ваши познания по народна медицина, наследени от неуките ви баби в България, ще ви дойдат като спасение. Може също да се обадите на българското си джипи и смутено да поискате съвет какво да правите в безизходната ситуация. По описаните от вас симптоми, обръгналият на какви ли не здравни метаморфози нашенски медик ще ви продиктува какво да пиете, ако... имате подръка българската кутия, разбира се. В противен случай ви остават единствено линиите на NHS, на които да се обадите с безумната надежда, че служителят отсреща може и да познае какво ви е и да ви посъветва как да се спасите в самотното си страдание.
Наскоро, моя близка със сърдечно заболяване, получила пристъп точно в една неподходяща съботна привечер, когато системата на тукашното здравеопазване можела да откликне евeнтуално по телефона... ако имаш късмет. Служителката отсреща подходила изключително професионално към спешния случай. Въпреки измъчения глас на приятелката ми и отчаяните и вопли за някакви медицински действия, чиновничката настояла за точен спелинг на името, презимето и фамилията, след което последвал цял въпросник във връзка с необходимата бюрократична справка, която трябвало да потече в каналите на местната здравна система. Задъхана от ужас и болки приятелката ми послушно отговаряла на поставените запитвания, като от време на време плахо поправяла служителката, която продължавала да предъвква гордата и фамилия „Аспарухова” във всевъзможни фонетични вариации.
- Вижте какво, госпожо Издерухова - съчувствено промълвила чиновничката от NHS, след като приколючила с мъчителния разпит – според мен, най-добре е да си отворите прозореца и да дишате дълбоко, докато болките преминат. Също така, опитайте се да гледате малко по-позитивно на живота. Човек трябва да бъде ведър и оптимистичен в каквато и ситуация да попадне, нали така? А пък ако положението ви се влоши, моля, не се притеснявайте да се обадите пак, ние с удоволствие ще поговорим с вас.
Онемяла от смайване слушах разказа на по чудо оцелялата си приятелка. В склада на спомените ми се отдели фрагмент от позабравен нашенски виц, който пародираше съвети, излъчвани по тоталитарното радио в случай на ядрено нападение:
- SOS! SOS! Тръгнете бавно към гробищата и дръжте оръжието си право напред, като внимавате да не ви капе по краката!
SOS – NHS, драги читатели! Каквото и да се случи, отваряйте си прозорците и дишайте дълбоко! А при следващата си визита у дома, не забравяйте за българските кутии. Те са съкровищниците на емигрантското здраве! В тях е спасението!
Здравка Владова-Момчева
- Като се разболеем, отваряме българската кутия и оттам се лекуваме- с усмивка чуруликаше Луиз – тя винаги ни спасява!
На въпроса ми защо просто не отидат на доктор, милата англичанка смутолевяше мили неясноти. Съпругът и ме поглеждаше кисело и сменяше темата. Та моят въпрос остана без отговор до мига, в който се сблъсках с причината за жизнената необходимост от българските кутии.
Случвало ли ви се е да се разболеете в Англия, в петък следобед, например?
Ако нямате уговорен час при лекар, две седмици предварително, много вероятно е да останете насаме с проблема си за цял един предълъг уикенд. Тогава всички ваши познания по народна медицина, наследени от неуките ви баби в България, ще ви дойдат като спасение. Може също да се обадите на българското си джипи и смутено да поискате съвет какво да правите в безизходната ситуация. По описаните от вас симптоми, обръгналият на какви ли не здравни метаморфози нашенски медик ще ви продиктува какво да пиете, ако... имате подръка българската кутия, разбира се. В противен случай ви остават единствено линиите на NHS, на които да се обадите с безумната надежда, че служителят отсреща може и да познае какво ви е и да ви посъветва как да се спасите в самотното си страдание.
Наскоро, моя близка със сърдечно заболяване, получила пристъп точно в една неподходяща съботна привечер, когато системата на тукашното здравеопазване можела да откликне евeнтуално по телефона... ако имаш късмет. Служителката отсреща подходила изключително професионално към спешния случай. Въпреки измъчения глас на приятелката ми и отчаяните и вопли за някакви медицински действия, чиновничката настояла за точен спелинг на името, презимето и фамилията, след което последвал цял въпросник във връзка с необходимата бюрократична справка, която трябвало да потече в каналите на местната здравна система. Задъхана от ужас и болки приятелката ми послушно отговаряла на поставените запитвания, като от време на време плахо поправяла служителката, която продължавала да предъвква гордата и фамилия „Аспарухова” във всевъзможни фонетични вариации.
- Вижте какво, госпожо Издерухова - съчувствено промълвила чиновничката от NHS, след като приколючила с мъчителния разпит – според мен, най-добре е да си отворите прозореца и да дишате дълбоко, докато болките преминат. Също така, опитайте се да гледате малко по-позитивно на живота. Човек трябва да бъде ведър и оптимистичен в каквато и ситуация да попадне, нали така? А пък ако положението ви се влоши, моля, не се притеснявайте да се обадите пак, ние с удоволствие ще поговорим с вас.
Онемяла от смайване слушах разказа на по чудо оцелялата си приятелка. В склада на спомените ми се отдели фрагмент от позабравен нашенски виц, който пародираше съвети, излъчвани по тоталитарното радио в случай на ядрено нападение:
- SOS! SOS! Тръгнете бавно към гробищата и дръжте оръжието си право напред, като внимавате да не ви капе по краката!
SOS – NHS, драги читатели! Каквото и да се случи, отваряйте си прозорците и дишайте дълбоко! А при следващата си визита у дома, не забравяйте за българските кутии. Те са съкровищниците на емигрантското здраве! В тях е спасението!
Здравка Владова-Момчева
Subscribe to:
Posts (Atom)