My photo
Поетеса, писателка, учителка

МОЯТА ИСТИНСКА АВТОБИОГРАФИЯ

[show]

Wednesday, 27 November 2013

Извинявай, че НЕ те помислих за българка!


Мишел Моро озарява офисната ни куртоазия с фриволно френско присъствие. По миниатюрното и личице прелива южно кокетство, а тежките английски фрази шумят като шампанско в балонените и шеги. Всички тайно ги обожаваме. Под маската на възпитано снизхождение, разбира се. И стоическа завист пред лекотата, с която животът преминава през черешовата и плът. Като някакъв нахален юни, безпардонно прередил останалите си единадесет събратя от годината и изпълнил тоалета и с розова пяна. Афродита, родена от водите на Ламанша, току пред студените пясъци на скептичния британски бряг.

- И когато решите да поиграете петанк/ игра с метални топки/, не забравяйте, че се докосвате до една древна провансалска традиция. Чаааак от осми век, когато дедите ми не са имали шанса да популяризират забавленията си пред англичани.

Измиганата светкавица изпод шанелския клепач на Мишел е предназначена за мен, а грациозно търкулнатия портокал към стола на мистър Стрикт, оставя съскава следа сред пуританските ни шушукания. Атаката, както винаги, го сварва неподготвен в усещането му за Жена. Дългогодишната ми приятелка го смущава като пролет, погъделичкала корените на пън. Вълнението прави неуспешен опит да избие в цъфтежи по плесенните му бузи, но бичът на самообладанието шибва червенината обратно. В неясните дълбини на непромокаемите му разбирания.

- И какъв е смисълът от тази игра – впива нокът в кората на портокала мистър Стрикт - френските забавления не включват ли победители и победени? Или удоволствието за вас е ненаказано от правила, както усещам...

Жлъчната горчивка на забележката облекчава донякъде болезнените британски притеснения, че французойката може и този път да победи в безогледно изтъркаляното си предизвикателство. Тънка въздишка, като мъгла, раздипля затъмнение над континенталния проблясък.

- Има правила, разбира се – не се предава Мишел – но във френските забавления дори и загубилите получават награда!

- И каква е тя? – с еректирало ехидство контрира мистър Стрикт.

- Победеният... задължително трябва публично да целуне голото дупе на Фани – лошото момиче на селото. Лошите момичета не носят бельо, нали знаете? Обзалагам се, че и в Англия е така. Нищо, че модните тенденции достигат по-късно до Острова!

Разпадането на една общност, колкото и малобройна да е тя, понякога трае частица от секундата. След неподправената искреност на Мишел, в офиса остава празно пространство. Като след анихилиране на частици във вакуум. Само аз устоявам на масовостта. Нали съм си частен Балкан. И непукиствам по свои закони.

- Не разбирам какво толкова казах – чурулика приятелката ми – как пък никой не попита каква е наградата за победителя!

- Тук откритото любопитство е табу – философски отбелязвам аз, надвесена над арт деко огледалце в първа козметична корекция за деня – ние от Континента сме друга легенда. Няма да оставим на мира разказвача, докато не разберем как свършва приказката.

- Ние да! – възкликва Мишел – Впрочем, вече шест години работим заедно и никога не намерих време да те попитам точно от коя част на Континента идваш ти? Сякаш Франция ни е обсебила и извън нея Европа не съществува.

- За мен съществува – усмихвам се носталгично аз – защото съм българка и често сънувам сините планини на родината си.

Изумлението в перленосивите очи на французойката граничи с кретенизъм. Сякаш внезапно поразяване на жизнените и функции от неизвестен за науката бацил, е пресякло мисълта и наполовина. Мумифицирането вследствие на изненада е било неизвестно на древните египтяни. В двадесет и първи век съобщението, че си българин, очевидно, е по-силно от всякакви езотерични парализи.

- Никога не бих и помислила, че си такаква! Извинявай – усеща се със закъснение Мишел – искам да кажа, чееее... българките ннне са като теб. Те са едни такива... с дехидратирани коси и...

Магнитите имат способността и да отблъскват. Понякога на светлинни години далеч. Даже назад във времето. Където прабаба ми, презвитера Ангелина, осъмвала над дървеното корито докато измие косата си. Че била дълга до земята. И толкова лъскава, и дебела, щото като си сплитала плитките, връзвала с тях разхлабения си пояс. Веднъж, един софийски министър, като минал през Йовковци я видял. И тъй си глътнал граматиката от тия нейни коси, че и вързал пендара. За спомен и гордост на соя и...

- Скъпа, скъпа, чуваш ли ме – писука разстроената Мишел – защо така се вкамени? Много съжалявам, че те обидих. Ок, какво като си българка! Косата ти е в перфектна кондиция! Тъкмо исках да те попитам какви балсами и маски ползваш за нея, защото постигаш потресаващ ефект!

- Мас и газ – с отвъден глас, разцепващ дървеното корито на презвитерата, отвръщам аз – само мас и газ оправят положението! Теглиш ли им кибрита, се пържиш до пълно дехидратиране. Ама лиснеш ли ги през Европа, чак до Острова стигаш и лъщиш като пендара за спомен и гордост на соя си!


Здравка Владова-Момчева