My photo
Поетеса, писателка, учителка

МОЯТА ИСТИНСКА АВТОБИОГРАФИЯ

[show]

Wednesday, 2 July 2014

Лятото беше в четвъртък...


Ако изобщо в Обединеното кралство има благодатни четвъртъци, то това ще да са летните такива. Рядкост, граничеща с всеобщо подивяване. Сякаш радостта от живота насилва соковете на растежа в блюдкавите тела на кралските поданици и те трътват възторжено с колите си насам-натам. Като ензими в затопления метаболизъм на влечуго.

Ще се учудите колко псувни може да си навлече една руса пришълка от Балаканите, която честно и почтено иска само да отиде на работа в такъв ден, в който без психологическа подготовка спрямо слънцето, не е препоръчително да се излиза от къщи. Всичко започва с неясно заплашително боботене по съседните улици, откъдето, като ято раздразнени оси се събират авто-нерваци, разголили до неузнаваемост синкави телеса зад воланите на бензиновия хаос. Артериите на страничните пътчета се напльокват като пиявици по стройната снага на магистралата и музики, остървени в очакване за нещо прекрасно, което може да се случи единствено извън офиса, таман в работно време, огласяват тоталната невъзможност на населението да се отдаде на мързел, опушен в барбекюта... И още нещо... Защото, по английските правила става точно така – изкушението да имаш малко лято идва неотменно в четвъртък – докато уикендът може само да те удави в дъжд, студ и покруса, набъбнала в хамбургери, подгизнали от топла бира.

Аз вече съм един философски настроен полуостров. Просто няма начин да се врътна в нескончаемата крива на Острова и да се поддам на всеобщата паника от глобалното затопляне на времето в рамките на двадесет и четири часа. Знам, че отпуската наближава и съвсем скоро ще църна гумите на колата си по реотанните магистрали на Европа. Където лятото е понятие, в което разтваряш каменната сол на пресованите сълзи и горещо целуваш усещането, че всеки следващ ден е... четвъртък.

- Едва успях да намеря слънцезащитен крем с фактор 35 в тази навалица по магазините – казва Робърт Лонг, проточил макаронени пищялки в застоялата мараня на учителската стая – нямам никакво намерение да изгарям в жегата, както напрвих миналата година. Порозовявам, разбираш ли? В тенис клуба ми това се приема за проява на лош вкус.

Загриженото одобрение на присъстващите озвучава началото на деня с еволюиращо сумтене. Зад плътно спуснатите завеси на офиса мракът оцелява с последни усилия.

- Имам свободен час – с оперирано откъм английските нерадости равнодушие, съобщавам аз – ще свърша малко административна работа. Вземам си папките и излизам навън. Ако потрябвам на някого, да ме търси под рододендроните в двора. Имам нужда от фотосинтеза. Розовото е любимият ми цвят.

Ако случайно живеете в Англия, имате крещяща нужда от фотосинтеза и розовото е любимият ви цвят, тогава, знайте, че не сте в безопасност и че вроденият европейски наивитет няма да ви спаси. Нито от това, което ще последва. Нито от насекомовата краткост на живота му. Нито от самите вас, които ще се озовете в собственото си небрано балаканско лозе с шепа дъжд, лисната в лицето, след като прочетете моето неочаквано продължение...

Аз оживявам под слънцето. Купчината хартиени задължения, осенчили езическите изблици на светлина около мен, само ме мотивира да остана пригвоздена в рутината на мазохизма.Защото в края на всички професионализми, перфекционизми, работохолизми и интелектуални есхибиционизми, ме очаква най-щастливият ИЗЪМ в годината. ИЗЪМЪТ на пътуването към себе си. В благодатните четвъртъци на краткото ми ваканционно лято. Когато цялата ще се превърна в алтруизъм и изобщо няма да ми пука, че сега се налага да бачкам, рутя, направо да ора през проклетата документация, сплескана като ларва под изкушението да се излюпя наново в отпускарската амнистия на живота. Ох, разписах се на грешното място...

- Разписваш се на грешното място – прецизно констатира Робърт Лонг, разперен като чадър над неистовите ми усилия по административна лоялност – виж, тази графа е за родителите. Ти трябва да си отзад. На последната страница. Където подписът ти да послужи като точка в заключително изречение. Никой нищо да неможе да отнеме или добави към изложението. Така се пресича излишната комуникация. Останалото е въпрос на тренинг и предотврятяване на ненужни емоции...

- Тенкс, Роб – рутинно мрънвам под нос – я мръдни на сянката, че ще порозовееш от слънцето. Секундновековната тишина около мен ме смъдва с усещането за нещо чрезвичайно. За нещо неповторимо. Уникално-четвъртъчно. Като внезапно излитане на душа от неподготвено за полета и тяло. Кратък кадър в забавен каданс плъзва пред погледа ми размекната от слънце действителност, пробутана от Робърт върху парче измачкана хартия. Материализирано чудо, изписано с криви и грешни кирилски букви, нагъчкани в пространството на листа. Като бездомници, настанени във временен приют от социалните служби на слънчасал английски ум: „Не отминавай никой обишам те. Пришепанто от гляс, оши, мъльчание. То идва от далечшни разтаяниа и от ранена свтлина истича“. Липсата на чадъри в ярък летен ден е сигурен залог за слънчев удар. Единственото спасение може да дойде само чрез дъжд.

* * *

Днес вече е утре. Вали. Всички вчерашни душевни изкълчвания понаболяват. Но малко. Понеже е мокро. И всичко си идва на мястото чрез приплъзване.

- Виж, Роб – започвам конфузния разговор в удобен, шептящ момент – аз, всъщност...

- Ти всъщност си оплескала цялата документация, дарлинг – невъзмутимо ме пресича колегата ми – още вчера си помислих, че така ще стане. Няма нищо по-лошо от слънцето! Предлагам ти веднага да седнеш и да си оправиш нещата, защото ми писна да те покривам пред шефката, когато се захласнеш по лятото. То беше в четвъртък, нали така? Сега искам да ми потвърдиш, че до пет часа днес ще си готова с годишните оценки. Иначе, ще се оплача! Разбираш ли?

Разбирам. Никога не съм била по-разбираща. Отварям последната страница. Подписът ми служи като точка в заключително изречение. Никой нищо неможе да отнеме или добави към изложението. Пресичам излишната комуникация. Останалото е въпрос на тренинг и предотвратяване на ненужни емоции. Понеже... лятото беше в четвъртък.


Здравка Владова-Момчева