My photo
Поетеса, писателка, учителка

МОЯТА ИСТИНСКА АВТОБИОГРАФИЯ

[show]

Tuesday, 25 April 2017

Лох Нес – среща със себе си до обратно повикване
/На мен, Габриела Дивитлийска и прекрасната ми, умна дъщеря Пламена, по случай двадесет и петия и рожден ден/

Монолитно, плътно, пълноводно присъствие. Потоци олово, процепени от струи сребро. Непроницаемо, течно пространство. Права линия от бяла пяна на стотина метра от брега, разтегната безначално и безкрайно. Торфена пролет с жълти отблясъци под лъчистия меч на Севера. Синеоко небе с метални зеници. Пропукано зелено в изящни върбисти филизи.

- Готфрид – провиква се женски глас от караванния парк зад гърба ми – не замръквай до езерото! Казват, че през нощта чудовището излизало и се вселявало в душата на този, който е останал на брега.

Скована от страх и щастие усещам кръглите камъчета под стъпалата си като единствена връзка с реалността. Погледът ми напразно търси пълно потапяне в непробиваемата бездна пред мен. Равна повърхност посреща и отблъсква очите ми. Отскачам все по- надълбоко в себе си при всеки опит да проникна в тези тотални, люспести води, които обсебват пространството подобно ленивото тяло на дракон. Страннен магнетизъм. Уж мога да си тръгна, когато реша, а ми се иска да остана тук неясно – дълго – завинаги …

Tuesday, 18 April 2017

Ние сме на всеки сантиметър

Да разгърнеш дебрите на миналото е възможност, осигурена чрез остатъците от него. Мистерии, истории, драми, заклинания, суеверия, открития, вълнения … всичко в крайна сметка се свива в камъка, по който драпаме да открием следи от съдбите на онези, които са се опитали да бъдат забелязани поне за кратко на тази земя.

Прекрачвам с ускорен пулс прага на Розлинската Капела, приковала вниманието на модерния свят след енигматичното и участие в бестселъра на Дан Браун, „Шифърът на Леонардо“. Цялата тръпна от вълнение, току що влетяла и нацелувана от любимата ми Шотландия, след двегодишна раздяла. Подготвена съм да прекарам часове под арките, натежали от орнаменти и сантиметър по сантиметър да разглеждам, да се взирам, да проникна отвъд камъка и времето. Да се разтворя в магичната аура на това място, за да разбера, ако е възможно, поне частица от посланието на Посветените, вградили символите си в мраморна левитация, вековно застинала в куполите над човешкото любопитно присъствие.

Tuesday, 4 April 2017

На един малък джент

Безсънието е възкресение за спомените. Когато не мога да заспя сякаш отварям врата, през която преминават присъствия от миналото и тогава разбирам, че всяка среща в живота ми ме е направила такава, каквато съм. Просто себе си.

Забелязах Едуард, когато той беше на пет години. Малко,съвършено, английско създание. С изваяно мраморно личице – зеленооко и безкрайно сериозно. Като тихо езеро, покорило дълбинните подмоли на бездна.

- Може ли да Ви държа за ръката докато децата играят навън в обедната почивка, госпожо? – попита Едуард и оттогава, в продължение на година ние двамата прекарвахме заедно по един час на ден. След това разкваканите госпожици от началните групи свикваха зачервените си питомци обратно в класните стаи.

Ирландски танц

- Снощи сънувах, че говоря ирландски език – ни в клин ни в ръкав обявявам в офиса, където пристъпите на сутрешната скука кликат по клавиатурите на компютрите под сънливите неони на унилия таван.

Всички се втренчват в мен, сепнати от смисленото послание, пренесено от имейлите в човешката реч.

- Когато за последен път си бях у дома преди две години, имах чувството, че пребивавам в кочина – мазохистично откликва Джун Пендър, единствената ирландка сред нас, кой знае защо винаги готова да търси от обкръжението унизително съчувствие заради произхода си.

- Не мога да повярвам, че казваш това – възмущавам се аз – та страната ти е една от най – очарователните дестинации за туризъм с древната си култура, а езикът и …