My photo
Поетеса, писателка, учителка

МОЯТА ИСТИНСКА АВТОБИОГРАФИЯ

[show]

Wednesday, 26 September 2018

Две английски благодарности

Обичам спокойствието. Колкото повече ми убягва, толкова повече го обичам. През целия ден разни хора нещо ми приказват. Убеждават ме къде е най-изгодно да пазарувам, непременно търсят внимание, навират чаша кафе под носа ми, коментират времето, трафика, изгодните туристически дестинации, неприятните навици на половинките си, хлъзгавите извъртания на Джереми Корбин и политическите напъни на Тереза Мей.

Освен това, върху тази толкова важна екзистенциална грамада, се трупат още и въпросите относно проклетата липса на места за паркиране, есенната инвазия на безпризорни лисици в Лондон, задника на колежката Карън Маклейн, превърнал се в изстрадала палачинка след липосукцията, гадната храна в кантината и защо, по дяволите, съм толкова засилена да си тръгвам точно в 15. 20 часа, когато мамите-домакини събират децата си от тенис корта и авто-навалицата по магистрала М4 е направо влудяваща?

Monday, 10 September 2018

Болярско безхаберие

Даката обитава горния десен край на Самоводската Чаршия, но вѝди само левия долен такъв, понеже, както твърди пред милозливите минувачи и туристи, е с перде на дясното око. Освен от тоз физиологичен карък, Даката страда и финансово поради издръжката на трите си алчни деца, родени от три различни съпруги. В допълнение, изтърпява пършоливи полети и пропадания вследствие на изгарящата си несподелена любов към Тинчето, вечно угрижената чистачка от Хана „Хаджи Николи“. На туй отгоре, тя кáта ден го подминава безцеремонно с опънати до земята ръце, разтеглени като размекнати локуми от торбите с разни работи, дето ги мъкне у дома си за всеки случай.

- Оппааа, леко да‘н са схецнеш на завоя – подвиква Даката след своята любима, щото е кавалер и не иска да я види катурната връз купчина от неща.

Friday, 7 September 2018

Завръщане
/На Галя и Владо/

Планината е неподвижна в края на лятото. Някой е вързал горите и не им позволява движение. Бризът е във високото. Плъзга се по гърба ми през Нейните пръсти. Вървим. Усещам, че иска да ме предпази. Стъпва в стъпките ми. Подръпва ме предупредително. Бягам. После се връщам към Нея. Никога няма да Я оставя. Чакам. Целувам ръцете и бузите Ѝ. После чувам гальовните звуци – чари, чари…

Тя е храна, мирис на бензин, прах по обувките, парфюм и любов.

Той е полъх – нервен, напорист, хаотичен. Връхлитане и прегръдка.

С Нея си имаме Него.

Тя и Той се срещат чрез мен в радостта ми.

Планината ухае на камъни с пръст. Аромати, които ме водят в посока надолу. Звуците идват след тях. Звуците ме завръщат.

Днес Тя излъчва тъга. Той добавя тревога. Доближавам и Ги докосвам. Целувка по ръцете. Закачка по коленете. Тримата обичаме това. Правим го, защото сме заедно. Но сега има нещо различно. Двамата не усещат ласката ми. Той я прегръща. Тя не откликва обратно. Говорят с Техните звуци. Объркват ме. Хлипове по телата Им. Аз се отдръпвам. Отделям се. Нещо ме дърпа нагоре – топла каишка, спусната от горещо Кълбо. Искам да поиграя с него, да го преследвам. То се изплъзва и ме издига над Тях във високото. Вървя по въздушна алея, а Те не ме викат обратно. Няма мирис и звук. Още Ги виждам. Смалени, прегърнати. Надвесени над пресни камъни с пръст, сред които е легнало куче. Тя го гали и ръси земя по гърба му. Бриз ме догонва с последните звуци позната гальовност – чари, чари… После, някой отвързва горите след мен.

Monday, 3 September 2018

В търсене на Зеления Пун

- Искам Зеления Пун! Къде е Зеленият Пуууун?! – омалваше преди няколко ери в моя живот тригодишният Коко, завъртян като пумпал по дъсчения под на Бадевската ми къща.

Беше лето селско, неизброимо след Христа и всички хроники на родове и фамилии от библейските времена насам линееха в редките ни, плахи завръщания към съхнещите корени на домашната памет. Четях на Коко приказката за Жълтия Ламтурник – лакомото пате, което зяпало, за да глътне света и той се кротваше сънен на възглавницата до мен докато дойде баба му, съседката, да си го вземе – топъл бял хляб под едната мишница и топъл пухкав Коко под другата. Помня ги като вечен диптих – Жената-Закрилница, приютила до тялото си Мъжа-Зародиш, докато той набере достатъчно сили да я изостави …