My photo
Поетеса, писателка, учителка

МОЯТА ИСТИНСКА АВТОБИОГРАФИЯ

[show]

Thursday, 14 March 2019

Нейде из ръполяка…
/На Иван Димитров/

Пресипналото звънурче на Дешка хрипóти в рядката, проскубана горица наблизо. Гичо се заслушва подире му и присяда на разядения от мъхове камък, незатоплен още от свидливото декемврийско слънце. Хладното лази на тръпки нагоре по кръста му и старият вълнен шал, навит вместо пояс, се бръчка под ризата, аха-аха до под мишниците да стигне.

- Какво си се овъртял с тая дрипа, бе бабии – кръцка на пресекулки в повредения му слух, гласът на Ружка Митровата, единствената му баба, оцеляла като зачекващ корен, сред празната къща.

Всички се ометоха. Майка му в Испания. Татко му в Гърция. Сестра му пък се лепна за един влах, та накъде я отнесе вятърът никой не знае. Само Гичо, Ружка и Дешка останаха. Три душици – мъжка, женска и кравешка – колкото да не секне приказката за това-онова у дома, а и да има кой да шета на тъй на инак из двора. Живина да мърда все пак, нали и тука хора и крави са раждани …

Tuesday, 12 March 2019

Емиграция
/На Петя Коева-Добрева/

Гъстата опушена мъгла ни поглъщаше с апетит. Когато човек е тъжен, се съгласява да бъде погълнат поне за известно време. Да го няма. Да разчисти всички онези парчета, строшени в душата му, докато прикрие руините на вътрешния си свят от насмешливото вторачване на себеподобните, които търсят отломки, с които да го замерят. Право в болката, от която си мислиш, че умираш, но всъщност се учиш на възкръсване.

Затова ние с теб се оставихме мъглата да ни облепи с анонимност и вървяхме през нея без посока, та нямаше значение дали пристъпвахме напред или назад, вляво или вдясно. Просто участвахме в хаоса на своята неосъзната инициация към живеенето, поради две банални лични причини: ти трябваше да приемеш развода на родителите си, а аз – края на една любов.

Вече съм разбрала, че срещите с хората, на които дължим своите вътрешни просветления, не могат да свършат докато сме живи. Рано или късно ни спохождат продължения, чрез които се сверяваме със сродните духом, преди да предприемем следващата крачка към себе си.

Tuesday, 5 March 2019

Българинът на мравката път прави, с калпака си мечка убива!

Димитър Неделчев Туджаров – Шкумбата е един от най-известните български комици. Още преди промените, по време на социализма, чрез своя хумор той успява да изразява чувствата и отношението на хората към правителството и строя.Тогава нелегално и тайно се презаписваха негови изпълнения в който осмиваше комунистическия режим и неговия лидер, Тодор Живков.

След 10 ноември 1989 г. Шкумбата става още по-популярен. Той е един от първите, които следват западния модел на one man show, представления.

Като актьор и комик, той се реализира на сцената повече от 45години.