My photo
Поетеса, писателка, учителка

МОЯТА ИСТИНСКА АВТОБИОГРАФИЯ

[show]

Sunday, 28 April 2019

Когато Господ слезе в Любляна
/На един шофьор на кола от Любляна и Доктор Сефер Юсеини/

Вятър, дъжд, километри, кал, сахарски пясъци в облаците, българосърбохърватски размити пейзажи, магистрали, тъга по дома, прехапани думи, шамаросващи мисли, някакви, всякакви хора, тръгване, спиране, кафе и цигара, минерална вода, левове, куни, евра, граници, вдигнати и смъкнати бариери, униформи, паспорти, благодаря, тенк ю, хвала, газ и спирачка … От всичко по много! Нека да има бол! Бол. Бол. Зъбобол … Туптяща. Адска. Безсловесна. Болка! И аз насред нея, с нея, в проливно – студената, мокра, мъничка, учтива, руса, спокойна Любляна. Обичам Словения, но дали днес и тя ме обича? Часът е пик, трафикът – джам, всичко е бавно, внимателно, стъпка по стъпка, ъгъл след ъгъл, сантиметър по сантиметър, все натам към улица „Котникова“, където на дъждовна капка просълзява моята неистово-слаба надежда за помощ! Помощ! Умирам от горен ляв кътник! Господи! Трябва ми чудо! Средата на Страстната седмица е, по дяволите! Тоест, за Бога! Колко е таксата за почасов престой на тази улица „Котникова“, врътната в мокрия пъп на Любляна?

Wednesday, 10 April 2019

Английска учтивост

Сигурна съм, че забелязвате как светът става все по-невъзпитан и все по-невъзпитан! Ето на, буквално вчера, Ангела Меркел взе, че се забави да посрещне английската си посестрима, баш пред вратата на лелеяното още мъъъничко отлагане на Брекзит. Ама как може такова нещо?! То бива-бива европейска наглящина, ама чак пък да оставиш Велика Британия да търка изтривалката пред входа в Мюнхен, си е направо – бре, че exit, бре хора!

Няма ли кой да ги научи тези там в Европата, че англичаните са измислили учтивостта и според точно тази, английската учтивост, когато сриташ някого в кокалчетата, е задължително след това да му направиш комплимент, че куцата походка адски, ама адски му отива?

Ей такива на реторични въпроси бръмчат из цивилизованото ми съзнание по всяко време на денонощието, на лягане и на ставане, в колата и в офиса, та даже и на насъщната опашка в „Сейнсбъри“‚ където гудморнинги-те и сорита-та, се надпреварват да поддържат доброто възпитание на населението, независимо от всеобщото примигване пред подскачащите цени. Добре, че са служителите в тази хранителна институция, защото, иначе, казвам ви … отиде коня в реката! Бъбне, бъбне нещо в навалицата, сумтежи и хриптежи насищат пространството, ама пустата му учтивост тежи отгоре като поглед на Тереза Мей към лобито на английския парламент. Тооо, в такава ситуация какво да направиш? Я, най-добре, си гледай покупките, пресмятай разходите и най-вече, се усмихвай към другите, да не би случайно да забележат, че си дръзнал да се замислиш…