My photo
Поетеса, писателка, учителка

МОЯТА ИСТИНСКА АВТОБИОГРАФИЯ

[show]

Tuesday, 15 September 2020

Хоровод


За пръв път го видях на един панаир край Тунджа в Елхово, където се бяха изсипали всички цветове на света и играеха кючек. Бях само на десет години и щом нещо приковеше вниманието ми, палитрата от багри наоколо бликваше във фантазията ми като фонтан.

Помня, че една ниска дъсчена ограда се беше врязала в корема ми, опашката на недоядено захарно петле лепнеше по косата ми, а аз, скубех карамелени парчета от бретона си, вторачила поглед в двойка млади цигани, които се покъсваха от кеф в някакъв вихър. Точно така. Не танц, а вихър. Телата им излитаха едно срещу друго и оставяха фантоми във въздуха. Срещаха се над навалицата, разменяха си плисъци светлина, а после сред воя на зурните, се сплитаха като камшици и държаха хората в нажежен кръг от възторг. Не можех ни да си тръгна, ни да остана. Щото нито тръгването, нито оставането щяха да ми донесат щастие. Щастието бумтеше само там, в бесния център насред тълпата и въртеше див гьобек с онези двамата.