My photo
Поетеса, писателка, учителка

МОЯТА ИСТИНСКА АВТОБИОГРАФИЯ

[show]

Tuesday, 8 June 2021

Неда

Беше същата като името си. Всичко в нея започваше с „не“, а после продължаваше с ненаситно и бездънно „да“ чак до изгрева, когато той най-много обичаше да я рисува. 

Тялото и изплуваше в млечната сивота на зазоряването и по слюдено – нежната кожа пробягваше сънлива леност. Сякаш изтъняла, прозрачна вълна преминаваше и се отдръпваше по амфорните ѝ очертания, заседнали в пясъците на възхищението му. Измамни миражи, като заблудата за вечност. 

- Ако знаеш само какви печени филии мога да правя – незабравими! С червен пипер, чубрица и сол! 

Гласът и превръщаше утрото в ден. Имаше грапав тембър, с гърлено хрипливо придихание и винаги говореше за обикновени неща. Събуждаше се рязко, без прелюдия между сън и разсънване. Тръгваше гола из къщата. По гърба и пропълзяваха дълги, лъскави кичури и люлееха в тишината карамелени отблясъци, гъсти и лепкави като безвремието, което го обгръщаше отвсякъде.