My photo
Поетеса, писателка, учителка

МОЯТА ИСТИНСКА АВТОБИОГРАФИЯ

[show]

Saturday, 23 January 2010

Португалска баба

Колежката ми Катрин Фернандес е приклекнала зад бюрото и ожесточено маже с фон дьо тен лицето си като изпръхнала филия под операционните неони на учителската стая:
-Измиваш един килограм картофи, разпределяш ги върху дървена дъска и после ги бухаш отгоре с чука за пържоли докато ти заприличат на размазани физиономии.

Кротко приседнала в офисното си амплоа, аз внимателно записвам рецептата и за „спраскани картофи“, с която приятелката ми много се гордее.
- Можеш да нахраниш цял полк гости с тях – убежадва ме Катрин – разбира се, преди това трябва да ги полееш с разтопено чесново масло и да ги „забравиш“ във фурната за около час. Дъщеря ми и мъжа ми обожават това ядене. Напомня им за дома.

Северните и очи критично задират одобрението на дамското огледалце, преди ръцете и да награбят купчината с учебници, с която мисис Фернандес връхлита в ежедневната корида. Точно в осем и тридесет. Непроницаема като тореадор.

Всъщност, Катрин е англичанка. Ама ужасно необичайна англичанка! Толкова разсадена далеч от корените си, че всеки момент е готова да ги прегризе. Навремето заможните и родители закупили къща в Португалия с намерението никога да не се връщат обратно в Англия. Дъщеря им израстнала на воля в праха на общото улично детство, заедно с всички мускурливи хлапета от квартала. Плещела езика им, не знаела нищо за гордата си истинска родина и накрая взела, че се оженила за брата на приятелката си. Един такъв тъмноок красавец, който само като те погледне и те залива със суровия петрол на страстта. Палнеш ли клечка взаимност, изгаряш за цял живот. И всичко щяло да бъде горещо до края на дните им, ако английските баба и дядо на Катрин не настояли семейството да се завърне на Острова преди да се е претопило съвсем в прелъстителната прегръдка на юга. Катрин, Стефан и Инеш се подчинили. Не е лесно да имаш английски роднини. Оттогава приятелката ми все говори за слънцето и кафенетата на Португалия с онзи пронизващ копнеж, с който хриптим след катафалката на погребаното щастие. Само аз разбирам този покъритиелен хрип. За останалите, колежката ми е изгубена душа в емигрантския лагер на удоволствията. Както и Инеш - предателският плод на любовта и с чужденец. Ситничка и наперена като петле, малката изобщо не покрива визията и идеала за млада госпожица от уважавано девическо училище. Петролните кладенци на очите и са заредени с неизригнала тъга, която бъбне под лупите на старомодни очила. Истинска героиня от филм на братя Мормареви. Таралежче без бодли, готово да те боцне с карфичката на някой неуместен въпрос. Двете с португализираната и майка спраскват като картоф физиономията на възмутеното обкръжение. Говорят помежду си на техния език, поделят си екзотичен съпруг и баща, и на всичкото отгоре се смеят! Когато им скимне и за каквото и да било! Предвид безвъзвратното прецивилизоване на Инеш, това е недопустимо! Детето е етикирано като „изоставащо и с емоционални проблеми“, а също така задължено да посещава училищния психолог два пъти седмично. За да се отучи, например, да показва на учителя по история картините си изобразяващи хибрид между пеперуда и скорпион, точно когато той обяснява на класа за разпространението на чумата през средновековието. В такива моменти Катрин мълчаливо ме поглежда и очите и зейват като строшени прозорци след камъните на благоприличието.
- Инеш е болезнено слаба - прошепва тя – свекърва ми ни бомбардира с писма от Португалия, след като видя снимките и в униформа, и пита с какво хранят внучката и в това учлище?!

Заканва се някой ден да дойде тук без предупреждение и сама да провери положението.
Иска ми се да отговоря, че сухите сандвичи на дисциплината не са най-подходящата диета за момиченцето, но няма смисъл да говоря. И двете се разбираме без думи отвъд острова на мълчанието.

След седмица по имейла ужасено ни уведомяват, че лице от женски пол, неговорещо английски е навлязло в територията на учебното заведение и се е насочило право към столовата. Без да си вземе етикетче с надпис „посетител“. Полицията е уведомена и идва насам. Който се притеснява за личната си безопасност, да не приближава местонахождението. Обаче любопитството дава крила, ако и да са кокоши. Въоръжени с тетрадки, пергели и четки за рисуване, всички обитатели изтичаме на талази из пещерите на знанието. Безмълвно. По британски.

В центъра на столовата, облечена в скандална пъстрота, стои елегантна, мургава дама и ни държи в ангард с черната шпага на погледа си. Същински хибрид между пеперуда и скорпион. В костеливите и пръсти се гърчи от унижение пържен модифициран картоф като нокът на недохранването, забит в недоумението на тълпата.
Сред конфузното смълчаване, сеньора Фернандес, португалската баба на Инеш, категорично ни дава да разберем, че не одобрява английската храна.

Здравка Владова-Момчева

2 comments:

frog and roll said...

Много ми хареса. :)

Здравка Владова-Момчева said...

Благодаря ти! На всичкото отгоре историята си е истинска.

Здравка