My photo
Поетеса, писателка, учителка

МОЯТА ИСТИНСКА АВТОБИОГРАФИЯ

[show]

Wednesday, 17 November 2010

Коледна картичка от Нур

Точно в шест часа започва островният монотонен ден. Смирена молитва в посока към Мека. Закуска в хипнотичното присъствие на Първата съпруга. Покорно изчакване на полу-братята в нови училищни униформи да заемат местата си в микробуса. Светкавичен поглед към неподвижното лице на Бабá, сковано в теракотена кожа, прогорена от черните кинжали на очите му.

Покорството забулва Нур. Копринена бурка и процеп оловно разсъмване в солените, студени небеса. Сълзи като счупени перли в напразно очакване на слънцето – милостивото око на Аллах. Така казва майка ѝ – „Слънцето е милостивото око на Аллах. Застани под лъчите му и душата ти ще разцъфне“. Ала майка ѝ е далеч. Някъде, на километри измълчани разстояния в бучащото туловище на претъпкания самолет, с който Нур пристигна в тази убийствено тиха страна. Бабá я представи пред властите като своя племенница. Заповяда ѝ да се подчинява на Първата съпруга и да угажда на всички капризи на братята си. Да крие лицето и тялото си. И да научи английски. Колкото се може по-бързо да научи този език! Майка ѝ така и не успя да изплаче на глас тъгата си, защото пустините са безводни и бурите потъват в техните пясъци. Мислите на Нур се поклащат като кервани, натоварени с пъстрите коприни на спомените и звънките дайрета на новите думи.

„Къносай ми пръстите, мамо, и пак ми разкажи за мраморното спокойствие на Мека, където сте отишли с Бабá след вашата сватба. I am a girl. Разкажи ми и за онази пеперуда, която застинала в паяжинната тишина точно пред небесните очи на поклонника, в който си се влюбила, преди завинаги да се забулиш пред Кааба. I am sixteen years old. И как си разбрала, че любовта е робство, а не свобода. Че изборът е привилегия, отредена за малцина. I speak English. Good morning, Miss Kibblewhite.”

Неоновата синева на училищния коридор облива мис Кибълуайт в целофанен блясък и полира с парникова нежност силиконовите черти на прозрачното ѝ лице. Една неразцъфнала роза. Бледите устни изпомпват учтивост. Парализиращо-стриктен парфюм сковава усмивката на новата ученичка:
- Good morning, Nur. Did you learn your vocabulary words for today?

„Нур е изключително старателна в усвояването на английския език. Комуникативните ѝ изяви в клас се свеждат само до пряката ѝ работа. Не проявява желание да се интегрира сред съученичките си. Причината се корени в културните и религиозни различия помежду им. Отказва да участва в уроците по плуване и категорично отклонява всички опити да бъде накарана да престане да носи шалвари под задължителната униформа. След приключване на учебния ден Нур се преоблича в бурка в тоалетните. Напуска сградата и без да разговаря с останалите момичета изчаква микробуса на чичо си до 4.30 часа в двора на училището. Препоръчвам допълнителни писмени занимания с насоченост към адаптиране на западните комуникативни практики – благодарствени писма, есета по английска литература, домашни работи по религиозни науки – християнство, будизъм, юдаизъм и т. н. Желателно е и изпращането на картички във връзка с официални празници на страната – Коледа, Нова година, Великден.“ Доклад на Лора Кибълуайт, класна ръководителка.

Кокетната коледна кратичка, с блещукащи снежинки, посипани над летяща шейна с подаръци в безметежно рождественско небе, искри закачливо сред кадифената носталгия скрита в страниците на маминия Коран.

„Така винаги ще бъда с теб“, казва тя.

„Добре е, че толкова бързо научаваш английски“, процежда Бабá.

„Чети Го всяка вечер и вярвай във Вечната Мъдрост“, прошепва мама.

„Скоро ще ти позволя да си пишеш по Интернет с бъдещия си съпруг“, окуражава я Бабá. „Ако не ме разочароваш, обещавам ти, че ще имаш къща в Англия и градина, пълна с цветя!“

Цветята на маминия прозорец... Лъжичка захар и капка олио във водата, с която ги поливаме. Така се получава блясък в листата. Зеленото е баграта на живота, любимият цвят на Бог. Червеното е кръвта на сърцето. Жълтото – медът по устните, когато произнасяш името на Всевишния.

“А оранжевото, мамо?“

„То е светлината, хабибти ( скъпа моя), също като името ти, Нур (светлина за очите ми), то е самата любов! Мисли в оранжево когато пишеш на някого, който ти желае доброто. Рисувай буквите, сякаш са арабески от препечена захар и пожелай на нуждаещия се цялата обич на Вездесъщия да се излее в мрака на отминаващите му дни.“

Нур притваря очи и в оранжевата мъгла под клепачите ѝ изплува лицето на мис Кибълуайт – нежно и хрускаво, като сребърен скреж в сивотата на утрото. Момичето взема оранжев молив и върху снежната повърхност на картичката думите изгряват с разтапяща топлина:

„Скъпа мис Кибълуайт,
Честита Коледа и весела Нова година!
Нека в живота Ви има повече слънце,
защото то е милостивото око на Аллах.
С цялото си сърце Ви пожелавам да застанете под лъчите му, защото само тогава
душата ви ще разцъфне.

Искрено Ваша,
Нур“

Здравка Владова-Момчева

No comments: