My photo
Поетеса, писателка, учителка

МОЯТА ИСТИНСКА АВТОБИОГРАФИЯ

[show]

Wednesday, 16 February 2011

Криворазбрана дебилизация

/На моята приятелка и съмишленичка Нели Йорданова с благодарност за разбирането отвъд думите/

Мине се не мине, все разни такива ги забъркваме, значи! Наскоро, моя приятелка, високопостваена служителка в българска банка, ми разказа следната любопитна история. По време на важни преговори с една австрийска баронеса, благосклонна да инвестира у нас, въпросната дама дискретно попитала къде може да си измие ръцете. И докато преводачката предъвквала кодирания въпрос за местонахождението на тоалетната пред настръхналите от любезност домакини, намаханият нашенски гид на чуждестранната гостенка решил проблема от раз с безпардонно балканско кавалерство. Още преди някой от домашните ни банкери да се освести за какво всъщност иде реч, напращелият от ентусиазъм и фамилиарност момък, скокнал като вихрушка и широко разперил двете крила на вградения шкаф зад гърба на австрийката, където се мъдрила мъничка мивка с люспа от содено сапунче и поомърляна кърпица, виснала на пиронче в стената.

- Е те тука може да се умие госпожата – гръмнал деловито левентът – за какво да прекъсваме преговорите и да губим ценно време! Чуваш ли ма, Бонке, я и преведи да си услужи тука, на мивката, че в три часа ще я водя в музея. Няма цял ден нас да чакат там. Що курабии, що кафета са нагласили хората, ей на пак ми звъниха одеве...

И без да превежда Бонка, баронесата се усетила, че са я разбрали буквално и погрешно. Подплакнала си с гнуслива учтивост ръчичките, па като стиснала онези ми ти аристократични челюсти, прехапала родните надежди за инвестиции като акула начинаещ сърфист. Претупала надве-натри разговорите, харизала курабиите на екскурзоводите и още с първия самолет – право в Турция, в Истанбул се приземила. Гушнали ни комшиите милионите под носа, пък нашенците се изтрепали да се карат откога, аджеба, на таз мивка не и е сменян сапуня и кой ще пере пешкиря отподир!

Та думата ми е за малко цивилизация, бе хора! Как пък все ние криво я разбираме пущината! Ей на, оня ден четох сапунената статистика. България е на второ място по закупуване на турски сериали след Казахстан! Бравос! Ашколсун! Двайсет и седем поучителни истории,с по петстотин епизода, напоени като реване с шекерни сълзи! Лепне ми на небцето от развалено-забранени плодове, очите ми се мрежат от листопади, а в ушите ми дрънчат перли като капълъчаршийски дайрета. Поезия, проза и отход на съзнанието! Какво да искаме повече? Ами че тя цивилизацията сама е дошла при нас. Сърбайте си кафето и се учете,драги ми българино!

Видиш ли, долу в полето, дет се мержеят, чернеят десетина дървя върбови? Туй не е село Бисерча, в стари години отколе... Нощя бизнесмен е пристигнал, с бригада тука застанал. Па опнал бели чадъри да си пече балдъри. Гергана бира налива,бели си крака измива. Гледала майстор, сматряла,па от сърце му ревнала: „ Моля те, аго, вземи ма, с тебе на Стамбул да идем. Дето ще шеташ на други, азе на тебе ще шетам !“ Стоп! Не така. Това ли научи,народе, след толкова серии дебилизационна обработка? Поне малко прихвана ли от неистовия стремеж на съседа да се вклини в Европата със своето си? С петвековните си омодернени традиции, с неговата си храна и фанатична привързаност към вътрешната си манталитетна култура? Не проумяваш ли как под бляскавата презентация на комшийската идентичност искри настойчивост да го приемат такъв, какъвто е, че даже и да се поучат от него? Знаеш ли,оттатък Босфора се гордеят, че България закупува техните сериали, защото те били възпитателни? Защото имало какво да се запомни от тях? Твоите стари-нови дебилизатори...Те не мивка, а цял хамам ще излъскат за австрийската баронеса. Ще търкат с везана коприна стиснатите и ръчички докато не изтеглят и последната златна люспа от тях. Ще строят хотели, ще пълнят банки, ще облагородяват паркове... Ще градят бъдеще за техния си народ. За него те ще заснемат сериали, ще му показат красавици, ще форсират лъскави коли. За да ги поревне издъно, да поиска, да мечтае, да се стреми...

А ти, ти помниш ли още де е България?

Защото, оня ден, две момчета, българчета, докато ми миеха колата в паркинга на супермаркета, си говореха помежду си колко са доволни от шанса си да работят какво да е на Запад, стига никога да не се завърнат у дома. Пръстите им бяха посинели от студ, дочените им дрехи – подгизнали от влага. Попитах дали имат някакви по-високи кавалификации и какви са амбициите им за бъдещето. Погледнаха ме учудено. Да и двамата били завършили компютърни технологии в Софийския университет. Но за какво им било това образование, нали сега падали някакви пари. Това им стигало.

Не ми остана нищо друго освен да отида и да си измия ръцете.


Здравка Владова-Момчева

6 comments:

Anonymous said...

Здравейте! Преди няколко дни Лили ми препоръча Вашия блог, (за която препоръка сърдечно й благодаря!) и започнах да чета. И чета, чета... Както й написах: "Страхотни текстове. Замислят. Е, има дъжд в очите..." Не един път ми се изсипа този дъжд, докато четях. Вълнуващо преживяване. И смех, и слезы... Не изпускайте "огненото перо"!Благодаря Ви! Искрено ваша нова ПОКЛОНничка, София Гребенарова, (която отива в пространството на ФБ, за да се цани за приятел с Вас ;)))

Anonymous said...

Благодаря, София!
Относно българския език искам да ти кажа, че съм отвратена от системната и тотална профанация, на която е подложен от много време насам. До степен на племенна, нечленоразделна комуникация, мистифицирана с латиница и подхвърлена на ежедневно блудство. А нашият език е боговдъхновен. С дума можеш да убиеш или да възкресиш. Кръговратен, силен, нежен и унищожителен феномен е българската словесност. Пиша този блог, не за да си чеша егото, а защото искам да приложа в слово тези мои разбирания и съм благодарна, че Бог ми е дал дарбата да го правя. Благодарна съм на хората като Лили и теб, които четат и изпод текста разбират за какво всъщност иде реч. Ако всеки човек идва на света със своя мисия, вярвам, че моята е тази!
До нови срещи,
Здравка Момчева

prot.Milen Petrov said...

Благодаря много за този интересен , макар и негативен разказ , на моята приятелка ,поетеса и писателка ! Нека има все повече такива хора като тебе , които да припомнят ,до колко цивилизовано изоставаме в стремежа си да покажем кой сме . За съжаление знаем , че това е само една малка брънка от цялата тази тежка верига на непросветеността ни , от която все още не можем да се освободим . Притиснат от сивото си ежедневие ,затворил се във своята черупка , българинът загърбва етика , морал , чувства и култура . За това и седим на едно място макар и да вървим по пътя към Европа .

Anonymous said...

Скъпи Отче Милене,
Много се радвам да прочета коментар от теб. Абсолютно си прав за всичко, само че искам да те поправя за едно, като кажа, че разказът ми е по-скоро горчиво - критичен, отколкото негативен. Трябва да си казваме някои истини, колкото и да ни боли. Може пък и да се поучим.
С усмивка и надежда,

Здравка Момчева

Anonymous said...

Здравче, благодаря ти че те има! Жалко, че сме се разминали в Хуманитарна гимназия. За теб съм чувала само красиви думи от Дани Балканска. Имаш невероятно перо!!! Благодаря ти, че понякога ме разплакваш, че ме разсмиваш, благодаря!

Десислава Борисова от Велико Търново :-)

Anonymous said...

Такъв е животът, Деси! Кара ме да плача и да се смея, докато го описвам. Благодаря за хубавите думи. Поздрави на любимия ми град !

Здравка