My photo
Поетеса, писателка, учителка

МОЯТА ИСТИНСКА АВТОБИОГРАФИЯ

[show]

Tuesday, 22 October 2019

Храмов празник на църквата „Свети Иван Рилски“ в сърцето на Лондон

Лондон, неделя, 20 октомври, 2019 година. Светът е полудял от връхлетелите събития, Великобритания е разкъсана от липса на сговор за несигурното си бъдеще, а България ме приканва да пристъпя обратно в личния си духовен порядък, чрез най – силното притегляне, християнската традиция, вкоренена за своите в чуждата земя. Такива мисли ме объркват, докато прекрачвам прага на българската православна църква „Свети Иван Рилски“ в сградата на Българското Посолство в Лондон. Нужно е усилие да се фокусирам върху предстоящия храмов празник сред информационния хаос, превзел съзнанието ми в медийната канонада на претъпканото с абсурдна динамика, глобално настояще. Почти съм забравила какво означава кътче добра тишина, озарена от горящи свещи под опрощаващите погледи на светци, защото отдавна не съм се завръщала у дома, в душата си. Не съм подготвена и да бъда очаквана, заедно с десетките други като мен, изпълнили пространството на уютната българска църква, в определяното като старомодно днес, толкова семейно общение, на близките по вяра, род и език.

Tuesday, 15 October 2019

Хиляда и първата нощ

На хиляда и първата нощ, Шехерезада облякла тесни изтъркани дънки, затегнала ортопедичните си сандали и решително отметнала разкошните си коси. Те се плиснали в Млечния път и осветили мрака на Вселената. Пред нея, розовият мраморен коридор, отвеждащ към покоите на Принца, локумено разтягал гръб, напоен със сълзите на хубавиците, унищожени от жестоката страст на любимия и́. Гласовете им шептели в звездния бриз на ефира и с нежна настойчивост я преследвали в прибой от сенки и цветове. Разказаните истории се разстилали зад гърба и́ в безкрайно наметало - ту ароматно като канела, посипана върху кафе, ту огнено като разпиляна жарава, ту тежко и смазващо като съдба на жена, избрана да преминава красива и невредима през любовта на мъжа, докато и двамата намерят сребърната верижка с ключа към сърцето му.

Хиляда нощи Шехерезада прекосявала този коридор и всеки път, според историята, която тя носела в себе си, той бил различен. Времената също били различни. И дрехите, и думите, и телата, и лицата и́. Само едно нещо не се променяло – ненаситното желание на Принца да бъде информиран навсякъде и за всичко, което се случвало и имало да се случва в миналонастоящебъдещето, което ги обгръщало с пулсиращото си дихание…