My photo
Поетеса, писателка, учителка

МОЯТА ИСТИНСКА АВТОБИОГРАФИЯ

[show]

Tuesday, 22 October 2019

Храмов празник на църквата „Свети Иван Рилски“ в сърцето на Лондон

Лондон, неделя, 20 октомври, 2019 година. Светът е полудял от връхлетелите събития, Великобритания е разкъсана от липса на сговор за несигурното си бъдеще, а България ме приканва да пристъпя обратно в личния си духовен порядък, чрез най – силното притегляне, християнската традиция, вкоренена за своите в чуждата земя. Такива мисли ме объркват, докато прекрачвам прага на българската православна църква „Свети Иван Рилски“ в сградата на Българското Посолство в Лондон. Нужно е усилие да се фокусирам върху предстоящия храмов празник сред информационния хаос, превзел съзнанието ми в медийната канонада на претъпканото с абсурдна динамика, глобално настояще. Почти съм забравила какво означава кътче добра тишина, озарена от горящи свещи под опрощаващите погледи на светци, защото отдавна не съм се завръщала у дома, в душата си. Не съм подготвена и да бъда очаквана, заедно с десетките други като мен, изпълнили пространството на уютната българска църква, в определяното като старомодно днес, толкова семейно общение, на близките по вяра, род и език.

Започва празничната литургия в памет на Свети Иван Рилски и в храма пристъпват духовните ни отци под ръководството на Негово Високопреосвещенство Западно – и Средноевропейски Митрополит Антоний, в съслужение с Негово Благоговейнство Ставрофорен Свещеноиконом Отец Симеон Илиев и Протойерей Доктор Добромир Димитров, обгрижващ българската православна мисия „Свети, Свети Константин и Елена“ в графство Кент, Великобритания, създадена с благословението на Митрополит Антоний. Звучат молитви и песнопения, а извисяващият контакт между водещите и водените чрез ритуала на службата отеква в понякога трогателно -нестройните гласове на богомолците, устремени в общата енергия да бъдем заедно в подножието на нашия небесен покровител, Свети Иван Рилски. Ние сме тези българи тук и сега, помогни ни да останем заедно, Свети Отче Иване, запази ни от пропиляване в неизвестни посоки и претопяване в чуждата реч. Така усетих онзи двучасов миг, осветил като припламване на свещ, новоопитомената ми душа. Там бях и видях толкова много добро – и подстригването на двама братя в чин иподякон Михаил ( още дете ), заедно с по - големия му брат Григор, и лицата на сънародниците си, съсредоточени в единение, и групата български рокери, укротили скоростта на живеенето, за да останат за малко при своите, и благославящия водосвет в двора на църквата, и нашенското жизнерадостно хоро, извило се след службата, в сърцето на Лондон…

Тогава разбрах, че истински важните неща могат да бъдат само лични. И ако човек притежава щедростта да ги сподели със сродници духом, никакви връхлетели световни събития или системно обезличаване в ежедневната битка за оцеляване, не могат да изкривят посоката му. Нито да го отделят от дома. Или да прекършат неговата воля. Защото всичко на този свят става чрез вяра по невидимите нишки на кръвта. Ако си имал късмета, разбира се, да бъдеш благословен от Свети Иван Рилски, за да пристъпиш в храма на живота родом и словом, българин.


Здравка Владова-Момчева

No comments: