My photo
Поетеса, писателка, учителка

МОЯТА ИСТИНСКА АВТОБИОГРАФИЯ

[show]

Wednesday, 23 October 2013

Световен стриптийз


Забелязвате ли как в тия, последните дни, светът си умира да се разсъблича?И как, подир поредните му стриптийз - изпълнения в оцъклените небеса изхвърчават мечтите ви, подобно бикини, издухани от телта с пресушените ви надежди? Над тях куфеят рокаджийските ветрове на промените, развели перуките на натрапени щастия, изпод които,в прожекторното слънце, лъсват плешивите истини на 21 век: Колкото по-голи, толкова по-еднакви! Колкото по-еднакви, толкова по- заменими! Колкото по-заменими, толкова по-незначими!

Колкото-толкова! Важното е, че светът се е превърнал в Стриптийз -Бар, където можеш да се разпердушиниш духом, без да се притесняваш, че ще бъдеш забелязан от някого. Защото на съседния пилон, извисен като път към успеха, също се ветрее нещо снежно и ефирно, та от долния кат на личната ти засилка нагоре, не е ясно това нечия безсмъртна душа ли е или просто бяло знаме за абдикация. И този, дето пъхти на кръгове край съседния пилон на щастието, защо така адски прилича на теб и те повтаря до безкрайност? Той ти ли си, или приликите с действителни лица и събития са случайни?

Мисля ги тия ми ти работи, защото днес, в поредното задръстване, по погрешка отклоних поглед встрани от колоната и знаете ли кого видях? Себе си! Размножена в престилка, в ръката с яйце, да пържа дни, и любови, и дати! Цяла редица от къщи с лъскави прозорци, зад които аз готвех живота си. Подправен с балкански билки, пикантни глобални сосове и екологично чиста сол. Крадната от сушилнята за сълзи, чрез която се захранва нуждата от дезинфектанти за тоалетните на Световния Стриптийз.

Ама, ние, българите, сме виновни за това положение, щото сме като термити. Нали така ни обяснява ОТровната, пардон, ОСтровната преса? Дойдем тука и почваме да помитаме – тва улици, офиси, частни къщи и прочие. Метем и хвърляме мръсотия отгоре си, та колкото по-чисто става за местните, толкова по-църни се облещваме ние! Ей на, в супермаркета гледам едни тъмни българоговорящи субекти как омитат щанда с рибните консерви! Крива ламаринка не остана! Абе, чакайте, бе! Нямате ли грам милост към ближния, ако и да ви е чужд?! Амче нали ще го вкарате в разходи – да купува телешко, свински пържоли и кайма, като не му давате шанс да се тъпче с риба тон от консерва! Знаете ли колко са вредни за холестерола на консуматорите гореизброените меса! Като искате да сте на диета, стойте си у дома, на Балкана! Хем риба ще си ловите, когато ви кефне, хем няма да ви търсят отговорност, че тласкате Запада към световен стриптийз чрез финансово оголяване.

Чудя се и аз как да ви защитя, че да не се излагаме пред чужденците. По цели нощи мисля разни варианти за пренасочване на вината в друга национална посока. Щото ние сме малък народ и като се очерним съвсем, много е вероятно вече никой да не ни разпознава сред екзотичните цветни пришълци, на които им се полагат както помощи, така и забвение. Ами с какво ще изпъкнем тогава? Отиде ни антирекламата на кино и айде пак неизвестност, и пак стриптийз в глобално затъмнение, гдето кой кого е видял и кой кого е докопал в сумрака, се оказва пълна загадка за световните медии, захвърлили диоптрите си във въртопа на поголовното всеобщо събличане. Не може така! Трябва ни слава, за да се помни и знае, че и ний сме дали нещи на светЪТ! Затова, като порових, порових из културното ни наследство, стигнах до извода, че засега са ни останали саде едните му идеи, дето нито пари струват, нито искат ядене и пиене, а пък на всичкото отгоре посочват Истинския Причинител на Световния Стриптийз:

- Американците са виновни! – споделих подозренята си с един Руски Брат, нагнезден на Острова с намерение да се голи по правилата – те измислиха Стриптийза! Качват те на една маса и ти махаш ли махаш дрешки над главата си, дорде останеш както те е майка родила. Вееш последните знамена на достойнството, пък те ти пускат музика, че да не изоставаш от ритъма на глобалния прогрес.

Рекнах си го, олекна ми и отидох да спя, спокойна, че съм предала размисъла нататък. Големият Брат няма как да не разбере страданията на малкия. Ще се погрижи. Ще защити!

Добре, ама какво беше смайването ми на другия ден, като получих възмутено телефонно обаждане от Батюшката. Разказа ми Той, как се прибрал в квартирата еротично размечтан и накарал жена си да скочи на табуретката под игривите звуци на една частушка, за да се поразхвърля. Като запльокали ония ми ти разголени сланини – тплъ, тплъ, тплъ – и стриптийз, и табуретка изпращели от ужас!

- Пфу, какая гадость придумали эти американцы! – заключи Големият и ме уведоми, че предпочита да потъне в малките радости на оцеляването.

Придумали, придумали, умислих се аз, ама ние сме тези дето се измечтахме, изпосъблякохме и изработихме. Сега не ни остава нищо друго, освен да се изпренадяваме отново да срещнем душите си в Стриптийз-Бара, за да ни облекат и стоплят. Че иде зима. И пак ще вдигат сметките за тока...


Здравка Владова-Момчева

2 comments:

Anonymous said...

Едно от най-силните ти парчета! Такъв сюрреализм си вкарала, ежедневен като описваш себе си мултиплицирана до безкраиност пържейки дните си! Браво! Дали!

Здравка Владова-Момчева said...

Живеем в сюрреалистична епоха, няма как да не и отдам дължимото ;-) ! Благодаря ти, радвам се, че ме разбираш :-)

Здравка