My photo
Поетеса, писателка, учителка

МОЯТА ИСТИНСКА АВТОБИОГРАФИЯ

[show]

Wednesday, 28 November 2018

Идеалният мъж
/На Анета Стоянова/

Джеймс Бронкс, годеникът на колежката ми Лора Де Анджелис, изпълва с атлетичната си фигура рамката на вратата в луксозния хол. Прегърнал потресаващ букет от африкански петунии, щръкнали сред някакви треви подобни на депресирани таралежи в период на хибернация и разтеглил покосяваща усмивка, разположена между съвършени, изваяни скули, той прилича на …

- Идеалния Мъж – възкликваме ние, гостенките – приятелки, поканени да присъстваме на изисканото, опознавателно парти, организирано от Лора, с цел бъдещият съпруг да бъде показан в парфюмираната тълпичка на нашето ненаситно любопитство.

Домакинята е от аристократичен произход, потулил мистичните си дири, назад в неясните английски мъгли, от чиято вампирска захапка, семейството и е изтръгнало единствено фамилното име Де Анджелис, оскубано като перушина от херувимските крила на отминалата родова слава.

- Иначе, всичко, което притежаваме, е спечелено, благодарение на изключителния бизнес нюх на татко – обича да пояснява на непосветените, Лора – макар, че му се е наложило след сватбата да приеме аристократичната фамилия на мама. По – шик е, а и гарантира отличен статут в обществото…

Както виждам и добрият Джеймс се е завтекъл охотно към раздяла с посредствената си идентичност. Бронкс, какво плебейско име! Звучи като дрънчене на изтървани лъжици, пръснати върху пода на господарска кухня. Добре, че е прекрасната Лора, та да го спаси. Понякога много дребнички нещица или знаци, ти помагат да оцелееш в подритването по хлъзгавите стъпала нагоре към извисението. Мен, лично, ме открои тирето в комбинацията Владова – Момчева. Местните преследвачки на чезнещия аристократизъм в Кралството, веднага забелязаха двуфамилността ми и я класираха като „изискана“ в състезанието да бъдеш забелязан в тесния отровен, пардон, островен салон на тукашната снобария. Невъзможно е да им обясня, че навремето, в България, се вкопчих в това тире, за да запазя и бащиното си име, защото няма мъжки наследник в семейството ми, за да го продължи. Тези работи, сантиментите балканобългарски, тук не важат. Но иначе чувствителността на показ, е просто задължителна:

- Божичко – цирика Лора – като се замисля как се чувства в момента Изабел, която не можа да дойде на партито ми, защото и се налага да си избира нова кола, просто се просълзявам.

- И аз се натъжавам, скъпа – дресирано се присъединява лоялният Джеймс – но се надявам, че тя поне ще ти изпрати снимка на автомобила си по месинджъра, за да те разведри.

Всички правим отмерена пауза, за да уважим емоционалния момент. Но след това ръфането около идеалния мъж, продължава с утроена сила. Отвсякъде го пощипват въпроси и въпросчета, шушукане и коментарчета прелитат в сгъстената атмосфера подобно щастливи вируси, излетели от възпитана кихавица. Годеникът е зачервен до пръсване. Дамската преса наоколо затяга кръга на любопитството и горкият бъдещ Мистър Де Анджелис вече се задъхва в невъзможност да отбива нежните атаки на валкириевото ни общество. Изведнъж, той се навежда към седефеното ушенце на Лора, прошепва нещо кратко и категорично, и светкавично изчезва през съседната врата. Домакинята дръпва ръката ми и двете се стрелваме в кухнята.

- Той се оказва абсолютен простак – хлипа приятелката ми, плебейски притиснала парче попивателна домакинска хартия до перлената си буза – заяви ми, че отива в тоалетната, представяш ли си! Налагало се да пусне една вода, защото от толкова женско дърдорене щял да му се пръсне мехурът! А аз го мислех за идеалния мъж! Толкова съм сломена!

Вътрешен, ситничък смях ме търкулва назад във времепространството, в безгрижието и безпаричието на един друг живот, където чаша кафе и вафла „Арбанаси“ край пластмасова масичка в улично кафене, са достатъчен повод за мен и приятелките ми да се впуснем в разговор за идеалния мъж. Всички негодуваме от дефицита на герои наоколо. Светът се обръща с краката нагоре, Соц-ът ни трови с равноправие, а джентълмените се крият подло зад желязната завеса, сгърчени от ужас, че може да бъдат прелъстени от комсомолки. Тогава, Анета, пресича всеобщото тюхкане и констатира в духа на епохата:

- Идеалният Мъж трябва да бъде нещо просто и функционално. Двуполюсно механично устройство, например. Безотказно към нуждите на женското тяло в долния си край и с прикачен мегафон в горния такъв, за да бълва постоянно комплименти в ухото на любимата!

Веднага цитирам Анета пред Лора. Соц-ът и Капиталът ликуват и се прегръщат! Лицето на английската ми приятелка светва като Коледен МОЛ и тя ме поглежда с блажено прозрение:

- Но Джеймс го може всичко това! Нещо повече – той направо е безотказен! Вече не му се сърдя. Отивам веднага да го измъкна от тоалетната и тежко му ако не пусне мегафона си в действие. Всички на партито трябва да го чуят. И нека се пръснат от завист, че аз се омъжвам за Идеалния Мъж!

Благодаря ти прекрасна, къдрокоса Анет! На която и точка от Планетата да се намираш, с каквото и да се занимаваш в момента. Ти днес спаси един брак! А колко повече можеше да опазиш. Ала къде ти е бизнес нюхът, къдееее?

Светът щеше да бъде едно по-добро място за живеене. Жените щяхме да бъдем перманентно щастливи, а ти – баснословно богата, само да се беше сетила да патентоваш своята мъдрост и да пуснеш в серийно производство „Идеалния Мъж“. Да пукне проклетият Соц! Заради него сега на едните му междуфамилни тирета разчитаме…


Здравка Владова-Момчева

No comments: