My photo
Поетеса, писателка, учителка

МОЯТА ИСТИНСКА АВТОБИОГРАФИЯ

[show]

Monday, 14 December 2020

Коледен хляб

- Снощи като ме загриза един спомен, до кокал ме захапа казвам ти! Гриза ме, гриза ме, а аз се въртях ту на една , ту на друга страна, лашках го из сърцето си, баре да го изтърся нанякъде, но не става. Връща се проклетникът и пак ме отпочва наново. Туй спомените са лоша работа. Карат те да си вярваш, че можеш да ги промениш.

- Какъв спомен – питам и хвърлям поглед към купчинката брашно на масата, бяло и ситно като забравен сняг.

- Ами такъв , на, спомен – от тия дето никога няма да си отидат и само шилосват из паметта ти да се чудиш за какво, аджеба, си живял като нищо от туй дето си го поискал не се е случило…

Говоря по телефона. Гласът на баба Невена, последната жива съседка от село, се губи в пространството. Изтънява, прескача, пропада в бездни от шумове и се преплита с други чуждоезични гласове. Чувам я два пъти в годината. За Коледа и за Великден. През другото време не се сещам за нея. Предполагам, че тя е от хората, дето не са ми нужни изпомежду. Трябва ми само, когато имам шанса да остана насаме със себе си и съм забравила как да си се поразговоря. В такива мигове не ми пасват нито учтивостта, нито бруталните въпроси. Рискувам да си мълча до следващата Коледа, когато изобщо няма да мога да се позная без хора като баба Невена.

Tuesday, 10 November 2020

Пътят към Ница

- Това е пътят към Ница – констатира Джон Браун на 12 юни 2013 година и проследи с показалец червената линия на хартиената карта, отворена пред мен на бюрото – само не разбирам защо го отбелязваш от Монако обратно към града? Ти ще кацнеш направо в Ница, нали?

- Няма значение – затиснах всичко с лаптопа си – мразя да кацам! Предпочитам да пътувам с кола и щом преодолея разстоянията, да се почувствам като победителка, когато стъпя там, където искам да отида.

- Бил съм в Ница – прекъсна ме Джон – нищо особено. Просто един много стар град с незаслужена слава, по улиците на който трябва да внимаваш да не настъпиш някое кучешко говно. А това твоето си е чиста фантасмагория!

Tuesday, 13 October 2020

Съпруга

Ан говори най-страхотния английски, който някога съм чувала, носи маркови дрехи и уверено кара елегантната си кола. Съпругът ѝ притежава красива къща с прилежащи ливади близо до Уиндзор. Тя готви превъзходно екзотична храна и е перфектна съпруга и майка.

Мога да добавя още много нейни добродетели, но това всъщност, няма значение. Важното е, че от петнайсет години сме приятелки и всеки четвъртък много обичаме да си говорим.

Преди пандемията поддържахме традиция да обядваме в оня мъничък ресторант на брега на Темза, където властваха неразбиваемите правила на добрата стара Англия:

- Пълно примирение с трите рецепти в менюто;
- Никакви оплаквания от космическите цени;
- Гледка право към шестстотин годишния плет отсреща, който всеки октомври подстригано се обагряше в жълто и оранжево край лиричния пейзаж на реката.

Tuesday, 15 September 2020

Хоровод


За пръв път го видях на един панаир край Тунджа в Елхово, където се бяха изсипали всички цветове на света и играеха кючек. Бях само на десет години и щом нещо приковеше вниманието ми, палитрата от багри наоколо бликваше във фантазията ми като фонтан.

Помня, че една ниска дъсчена ограда се беше врязала в корема ми, опашката на недоядено захарно петле лепнеше по косата ми, а аз, скубех карамелени парчета от бретона си, вторачила поглед в двойка млади цигани, които се покъсваха от кеф в някакъв вихър. Точно така. Не танц, а вихър. Телата им излитаха едно срещу друго и оставяха фантоми във въздуха. Срещаха се над навалицата, разменяха си плисъци светлина, а после сред воя на зурните, се сплитаха като камшици и държаха хората в нажежен кръг от възторг. Не можех ни да си тръгна, ни да остана. Щото нито тръгването, нито оставането щяха да ми донесат щастие. Щастието бумтеше само там, в бесния център насред тълпата и въртеше див гьобек с онези двамата.

Monday, 17 August 2020

ИЗТРЕЩЯВАНЕ
/посвещава се на всички затворници на глобалната карантина :-)/

Ей, хора, просто не е истина колко нерва може да натрупа човек по време на четиримесечна карантина! То е катооо … да си глътнал вулкан, чието избухване се опитваш да потиснеш с учтивите „тенк ю“ и „плийс“.

И тъй като бачкаш от къщи, тъкмо се изтипосаш до кръста с маркова блуза и прическа на езерна фея пред компютъра за поредния онлайн мийтинг, докато надолу се мотаеш в пижама, настъпена в подпетени пантофи, глас съпружески, съща тръба йерихонска, ще ти изправи косите, без да се налага да бъркаш в контакта:

- Милооо, къде са ми шотландските памучни чорапи с избродираните магарешки бодли, че искам да направя един джогинг до Темза през обедната почивка?

- Защипани са с безопасни игли точно на килта ти, коте, втора закачалка отляво надясно – съска милото и отправя отработена усмивчица към екрана – хай гайс, найс ту сий ю, уот а бютифул дей! (Здрасти хора, радвам се да ви видя. Какъв хубав ден!)

Tuesday, 26 May 2020

СВИРКА

Мистър Хенри Бейкър е голяма капия. Въздебеличък, с криви възлести крачета и походка на пингвин, попаднал в задръстване, той буквално раздвижва вибрациите на Вселената, когато се затири да кръстосва из квартала.

В допълнение, неукротимата му страст по спортната, седемдесетгодишна съседка, Адалджизе Минстрьом-Кох , италиано-скандинавска вдовица на сухар-англичанин, владее клюкарското любопитство на тихата ни уличка от Темза до Синагогата, че даже и през пресечката, накъде полския магазин и оттатък…

- Охххх – преглъщаше пенлива слюнка мераклията Хенри, настъпил градинския маркуч пред вратата ми, там, някога, в щастливото време преди Ковидната ера – охххх, Сююю , (тук всички ме наричат Сю), дааарлинг, само да ми падне вдовицата Кох, нямаш идея какво ще направя с нея!

Thursday, 16 April 2020

По стъпките на Спасителя
(Хенри Мортън)

Гробът Господен представлява малка килия, обточена с мрамор, шест и половина фута по дължина, и широка шест фута. Само двама или най-много трима души могат да влязат там едновременно. От дясната страна се намира пропукана бяла плоча от мрамор, висока три фута, покриваща камъка, на който Той е бил положен след Разпятието.

От мраморния таван на това мъничко помещение висят полилеи, които по равно принадлежат на Гръцката, Латинската, Арменската и Коптската, църкви. Римо-католиците са по-известни в Палестина като Латини.

До горната част на мраморната плоча, стоеше безстрастен гръцки монах с мека, островърха черна брада. Беше облечен в черно расо и носеше висока, черна шапка без периферия (калимявка), изпод която косата му беше прихваната отзад на кръгъл кок. В ръката си държеше сноп свещи и докато поклонниците влизаха в помещението, им подаваше по една, която те си запалваха от другите свещи, горящи на Гроба Господен.

Tuesday, 18 February 2020

МИЛОСТ

Лицето на мистър Нелсън гаснеше с примирение. Приличаше на парче пергамент, изоставено върху анонимната страница на болничната калъфка, изгубила броя на човешките страдания след стотиците заличаващи пранета с дезинфектант.

Надежда подреди внимателно хапчетата на пациента върху шкафчето до леглото и мълчаливо застана до прозореца. Опита се да си представи, че е невидима. Едно прозрачно присъствие с ненатрапчиви щрихи, очертали птича безпомощност сред неоновата самота на стаята. Навън, мъглата оцеждаше млечна сивота в оголения корен на парцалива, февруарска бреза. Беше изпъкнал като вена, прободена от болезнената, мокра инжекция на живота. Клонките на дървото висяха устремени надолу, към пръстта, очертана в тясно квадратче от декоративните плочки на тротоара.

Monday, 3 February 2020

Мечтател

Рашо Шемета избута настрани мазната хартия от недоядения хамбургер, избърса се в лъсналите от мръсотия дънки и с любовна нежност нагласи бинокъла пред очите си.

- Тц, тц, тц , голяма работа е тая джаджа – млясна той – когото си поискаш него може да ти докара под носа. Тц, тц, тц… глей ся таа кви ги друса отпреде си… Ма ходи с тях в някоя модна агенция ма, жена! Милиони можеш да изкараш с реклама на сутиени! Кво си са сурнала по тротоара и мъкнеш торби чак от TESCO-то на две пресечки оттука, тц, тц, тц… Ей, загубен народ са тва женурята, еййй… Няма ли кой да им обясни някои елементарни положения…

Чак му се развали настроението. Бръсначният лондонски вятър плъзна стоманеното си острие през недовършения скелет на помещението и изстена като спънат призрак в купчините луксозни плочки за баня, натрупани в ъгъла.

- Шемет – извика от другата стая бай Митю Муфтата – хвърли една цигара насам, че мойте съм ги забравил.

Monday, 20 January 2020

Съпруга под наем

Няма по-перфектно създание от Натали де Анджелис!

Това заключение ме бодваше под лъжичката със здравословна женска завист всеки път, когато я зървах, кръстосала крака зад бюрото си, към което всички мъже от офиса, от чистачът до Рой, се редяха на опашка, за да и оправят лаптопа.

- Не че разбирам нещо от лаптопи – откровено ми призна в една обедна почивка, Рой – но тя има такива съвършени гърди, че няма друг начин да проверя дали са истински, освен да се завра колкото се може по-близо до нея.

- И каква работа ти върши това – изкълвах го заедно със сандвича си, аз – ти не можеш да мечтаеш за други, освен за силиконови…

Рой не желаеше повече да бъде мъж и затова се подготвяше за всички предизвикателства на женствеността с яростна амбиция и последователност.